Диагнозата на ангиоедем
Диагнозата на ангиоедем се поставя клинично, т.е. въз основа на симптомите и чрез целенасочена инспекция и разпит от лекаря. В известни подобни случаи в семейството генетичното тестване за дефицит на инхибиране на С1 естеразата може да се разглежда като допълнителен диагностичен тест. В противен случай диагнозата е „ex juvantibus“, т.е. чрез лечение. В този случай се избягва веществото, за което се предполага, че е задействащо. Ако пациентът не развие допълнителен оток, диагнозата може да бъде потвърдена.
Терапия
Лечението зависи от причината: Ангиоедемът, причинен от определено лекарство, може да бъде излекуван чрез спиране на лекарството. При алергичен ангиоедем, антихистамини намлява глюкокортикоиди имат най-добър ефект, защото модулират имунната система. Както съдовата пропускливост, така и възпалителната реакция могат да бъдат намалени.
Антихистамини намлява глюкокортикоиди се инжектират интравенозно, за да се постигне бърз и далечен ефект. В случай на по-малко алергични реакции може да се приема и перорален антихистамин, ако преглъщането все още е възможно. Наследственият оток може да бъде лекуван чрез ензимно заместване, както е описано по-горе.
Алтернативно, лекарство, наречено Icatibant, a брадикинин рецепторен антагонист, може да се използва. Като антагонист, той работи срещу брадикинин и блокира рецепторите, така че брадикининът вече не може да се свързва с тях. В резултат на това се предотвратява повишена съдова пропускливост и течният комплект остава в съда.
Може да се обмисли и ензимно заместване чрез плазмено заместване. За тази цел ще се използва прясно замразена плазма (FFP). Андрогените които се намесват в хормоналния метаболизъм са се доказали като ефективни профилактични средства.
Техният механизъм по отношение на ангиоедем все още не е изяснен. При глотален оток е необходимо интензивно медицинско управление, за да се осигури снабдяването с кислород и дишане. Съответната терапия е интравенозна висока доза глюкокортикоиди.
Продължителност на ангиоедем
В зависимост от механизма на развитие и разпространението на отока, ангиоедемът може да продължи нелекуван от дни до седмици. В случай на алергичен оток, острата антихистаминова терапия може да се използва за директно лечение на отока и трябва да отшуми в рамките на няколко часа. Същото се отнася и за употребата на глюкокортикоиди, които са изключително ефективни като деконгестант.
Ходът на ангиоедем
Ангиоедемът може да бъде безвреден за животозастрашаващи. Относително безвредни са единични отоци на клепачите и устните. Ако отоци по език или глотис (т.нар. глотис) препятстват дихателните пътища, те могат да бъдат животозастрашаващи.
Бързо осигуряване на дихателните пътища чрез лечение с наркотици или интубация or трахеотомия тогава е необходимо. Веднага щом започне едновременно лечение с наркотици, ангиоедемът трябва да отстъпи и да изчезне в рамките на няколко дни до седмици. Ходът на заболяването може да бъде положително ускорен, например чрез точно и правилно приемане на предписани лекарства или, в тежки случаи, чрез прилагане на глюкокортикоиди през вена, тъй като това им позволява да достигнат до мястото на действие по-бързо.
Всички статии от тази поредица:
