Имуносцинтиграфия: лечение, ефекти и рискове

Имуносцинтиграфия е радиологична диагностична процедура от областта на ядрената медицина. Включва инвазивното прилагане на така наречените радиоактивно маркирани антитела чрез пациент вена, които след това се натрупват в сайтове на , или туморна тъкан.

Какво е имунна сцинтиграфия?

Имуносцинтиграфия инвазивно прилага така наречените радиомаркирани антитела през пациент вена, които след това се натрупват в сайтове на , или в туморната тъкан. Имуносцинтиграфия използва изкуствени антитела, т.е. това не са естествени антитела, тъй като се срещат в кръв, но антитела, произведени изкуствено за тази цел. В зависимост от целта обаче се използват само отделни фрагменти на антитела, т.е. не цялото антитяло. Както фрагментът, така и цялото антитяло могат да бъдат допълнително радиоактивно маркирани. За тази цел се използват така наречените трасери, които съдържат например радиоактивен технеций. В имуносцинтиграфията обаче се използват и други радиоактивни нуклиди. Тези антитела, които са маркирани в лабораторията по ядрена медицина, се прилагат интравенозно на пациента в спринцовка. След това кръвният поток бързо разпределя антителата във всички телесни тъкани и органи. Понастоящем се използва имуносцинтиграфия за селективно обогатяване на тези радиомаркирани антитела на предполагаеми места на ,, първични тумори или метастази. Ако антителата са се натрупали на рак клетки или възпалителни клетки, тогава те могат да бъдат открити от радиоактивния компонент с помощта на така наречената гама камера.

Функция, ефект и цели

Имуносцинтиграфията беше експериментална процедура за дълго време, но след това намери своя път в клиничната медицина. Поради сложността на приложението, възможните странични ефекти и, не на последно място, високите разходи, процедурата се използва само целенасочено за специфични проблеми, особено в онкологията. Индикациите, т.е. областите на приложение на имунната сцинтиграфия са онкологични и възпалителни въпроси, например при диагностицирането на първично хронично полиартрит, PCP. Имуносцинтиграфията обаче се използва главно за диагностика и проследяване на злокачествени тумори. При туморната диагностика имуносцинтиграфията се основава на принципа на моноклонални антитела насочени срещу много специфични антигенни структури на повърхността на определени тумори. Следователно свързването на съответните маркирани антитела е строго специфично и досега може да бъде ограничено само до няколко вида тумори. Имуносцинтиграфията обикновено се предшества от други онкологични изследвания. Дали показанието за използване на имунни сцинтиграфия всъщност се дава в зависимост от хистологичните, т.е. находки от тънки тъкани, както и хормоналните тестове на кръв. Основните области на приложение на имуносцинтиграфията в онкологията са определени форми на рак на ректума, сигмоиден карцином и не-Лимфом на Ходжкин, злокачествено заболяване на лимфната система. В не-Лимфом на Ходжкин, имуносцинтиграфията се счита за много важна за хода на притежава и за планиране на радиацията доза за притежава. При този вид тумор обикновено не се провежда радиоимунотерапия, без да се изчакат резултатите от имуносцинтиграфията. При възпалителни процеси имуносцинтиграфията се използва като така нареченото възпалително сцинтиграфия. Белязаните антитела могат да бъдат обогатени специално или неспецифично. Специфично обогатяване използва моноклонални антигранулоцитни антитела, които са радиомаркирани с технеций. Антителата се свързват бързо с гранулоцитите, специфична фракция от бяло кръв клетки, присъстващи в кръвния поток. След това тези маркирани гранулоцити мигрират към предполагаемото място на възпаление и в крайна сметка се натрупват там. Имуносцинтиграфията също се използва като a притежава за тежки процеси, които не могат да бъдат повлияни от лекарства. В този случай имунната сцинтиграфия действа като радиофармацевтик във възпалителния фокус; радиоактивното унищожаване на възпалителния фокус спира патологичния процес, дори и само временно. При така нареченото неспецифично обогатяване не се използват изкуствени антитела, но човешки имуноглобулин е радиоактивно белязан с технеций. Този процес не включва специфично свързване с гранулоцитите. Имуносцинтиграфията е одобрена в ядрената медицина за хронично рецидивиращо възпаление и за оценка на продължителни фебрилни състояния. След като радиомаркираните антитела са подготвени във всички приложения на имуносцинтиграфията, незабавна венозна администрация се изисква поради краткия полуживот на технеций. След администрация, времето за изчакване е между 1 до 72 часа до оценяване под гама камерата, в зависимост от индикацията. Получава се ясна диагностична диаграма, подобна на сцинтиграфия на щитовидната жлеза, показваща натрупването на радиомаркирани антитела в целевата зона. Гама камерата непрекъснато записва радиоактивното разпадане на технеция, с който антителата са били етикетирани преди това.

Рискове, странични ефекти и опасности

Имуносцинтиграфията крие някои несъществени рискове, странични ефекти, опасности и особености. Абсолютното противопоказание е гравитация, така че процедурата не трябва да се използва по време бременност. Лактационният период, кърменето, е относително противопоказание. За безопасно предотвратяване на риск за кърмачето, кърменето трябва да бъде прекъснато за поне 2 дни. Повторните прегледи също са относително противопоказание. Имуносцинтиграфията трябва да се повтори само след 3 месеца поради сравнително високото облъчване. Преди всяка имуносцинтиграфия трябва да се направи точна оценка на съотношението риск-полза от рентгенолози и онколози. Това е така, защото рискът от късно злокачествено заболяване под формата на карцином или левкемия се увеличава особено от прилагането на радиоактивно маркирани антитела. Ако злокачествени тумори се появят години след приложението, те не винаги са пряко свързани с предварително извършена имуносцинтиграфия. Ако се появят злокачествени новообразувания, лекуващият онколог трябва да бъде информиран за предварително извършени диагностични или терапевтични имуносцинтиграфии, дори ако те са се появили много отдавна. Като страничен ефект, алергични реакции към прилагания радионуклид, включително алергични шок, също може да възникне.