Световъртеж (Замайване): Диагностични тестове

По избор диагностика на медицински изделия - в зависимост от резултатите от историята, физическо изследване, лабораторна диагностика, и задължително диагностика на медицински изделия - за диференциално диагностично изясняване.

  • Ядрено-магнитен резонанс на черепа (черепно-магнитен резонанс, черепно-магнитен резонанс или магнитен резонанс) - за съмнения:
    • Акустична неврома (вестибуларен шванном; доброкачествен растеж на слуховия и вестибуларния нерви).
    • Ендолимфхидропс в Болест на Мениер (нарушение на вътрешното ухо, свързано с ротационно световъртеж намлява хипакуза (загуба на слуха)).
    • Съдов нервен контакт при вестибуларна пароксимия.
    • Мозъчни тумори
    • Мозъчен инфаркт (тъканна смърт в малък мозък в резултат на кислород дефицит).
    • Малформация на лабиринта (малформация на кухинната система в ухото).
    • Перилимфа фистула (връзка между вътрешното ухо и средно ухо или мастоид (част от слепоочната кост, в разговорно наричано още „мастоиден процес“) с изтичане на перилимфа).
  • Компютърна томография от череп (черепна CT, черепна CT или cCT) - за съмнение холестеатом (перилимфом), мозъчни тумори, череп фрактури (черепни фрактури), доказателства за съдово-нервен контакт при вестибуларна пароксизмия (синдром на невроваскуларна компресия на осмия черепномозъчен нерв) и други подобни.
  • Компютърна томография (CT) на шийните прешлени (CT на шийните прешлени) - при съмнения за структурни нарушения на шийните прешлени.
  • Енцефалограма (ЕЕГ; запис на електрическата активност на мозък) - ако епилепсия е заподозрян.
  • Електронистагмография (ENG, еквивалентна на електроокулография (EOG; Процедура за измерване на движението на очите или промени в потенциала за почивка на ретината) - използва се за проверка за нарушения на вестибуларната система (мозък или вътрешно ухо) и система за движение на очите (главен мозък, малък мозък, мозъчния ствол) и в случаите на световъртеж) - при тази процедура се прави опит за индуциране нистагъм (неволни, но бързи ритмични движения на очите) с помощта на вода/ въздух, поставен в слухов проход; след това се сравнява от двете страни - напр. Например, ако се подозира вестибуларен пароксизъм.
  • Аудиограма на тона (представяне на субективен слух за различни тонове при съмнение за слухово разстройство) - при съмнение за заболявания, свързани с УНГ.
  • Измерване на набор (представяне на обективен слух за различни тонове).
  • Аудиометрия на мозъчния ствол (синоним: мозъчен ствол аудиометрия с предизвикан отговор, BERA); електрофизиологична оценка на способността за обективен слух - ако резултатите от измерването са недвусмислени, акустична неврома може до голяма степен да се изключи.
  • Видеокулография (VOG); валиден и надежден метод за регистриране на движенията на очите - измерване на интензивността на спонтанно нистагъм, изпълнение на калорични тестове и в комбинация с глава импулсен тест (виж по-долу) за количествено определяне на функцията на вестибуло-очния рефлекс (VOR) във високочестотния диапазон.
  • Видео-базирани глава импулсен тест (vKIT): при него се използва камера за измерване на движенията на очите, докато главата бързо се завърта от проверяващия и пациентът се опитва едновременно да поддържа целевата точка в преглед - патологична в случаите на лабиринтна недостатъчност; за диференциална диагноза: световъртеж във вътрешното ухо (вестибуларен световъртеж) или в мозък (напр. апоплексия / инсулт)