Оттегляне
Бензодиазепините са много ефективно лекарство, особено за лечение на остра тревожност или възбуда. Недостатъкът на тази група лекарства обаче е високият им потенциал за зависимост. Зависимостта може да се развие след кратко време и дори при нормални дози.
Поради това много пациенти страдат от бензодиазепинова зависимост, често дори без да са наясно с това. Зависимостта има психологически и физически характер. Следователно оттеглянето причинява физически и психологически симптоми на отнемане.
Поради високия риск от развитие на зависимост, употребата на Valium® и co обикновено трябва да бъде ограничена до няколко седмици. На практика обаче това често не е така. Ако е имало развитие на зависимост, трябва да се обсъди със съответното лице как да продължим.
По правило трябва да се търси оттегляне, ако основното заболяване позволява. Принципът тук не е да спрете приема на лекарството напълно за една нощ, а постепенно да намалите дозата. В зависимост от нивото на дозата, дозата може да бъде намалена относително бързо в началото.
Например, дозата може да се намалява на седмични интервали. Особено към края на лечението обаче някои пациенти показват изразени симптоми на отнемане, така че намаляването трябва да бъде много бавно. Целта е да се спре лекарството за постоянно и напълно. Симптомите, които се появяват по време на отнемане, включват тревожност, безпокойство, промени в настроението, кошмари, нарушения на съня, изпотяване, липса на апетит, гадене, зрителни смущения като трептящи очи или замъглено зрение, промени в смисъла на миризма намлява вкус, свръхчувствителност към светлина и звуци, шум в ушите, треперене (треперене на ръцете), сърцебиене и увеличаване на кръв натиск. Тежките симптоми на отнемане включват халюцинации, страх или вяра от преследване, припадъци и делириум.
Странични ефекти
Общ странични ефекти на Valium® включват тежка дневна умора, продължително време за реакция (опасно в движението!), Замаяност, проблеми с походката, мускулна слабост, проблеми с концентрацията, главоболие, объркване и временно памет загуба. По-редки нежелани реакции са стомашно-чревни оплаквания (гадене, диария, запек, повръщане), липса на отделяне на урина (задържане на урина), болка в гърдите, Ниска кръв налягане и пулс, депресивни настроения, загуба на либидо (намаляване на сексуалното желание), нарушения на цикъла при жените, повишен апетит, сухота уста, алергични кожни реакции (зачервяване, сърбеж), зрителни нарушения, депресивно настроение и халюцинации.
Особено при по-възрастните хора може да възникне така наречената парадоксална реакция при прием на Valium®. Пациентите не стават по-спокойни поради лекарствата, но са много неспокойни, развълнувани и тревожни. Ако се приема в твърде високи дози, Valium® може да доведе до увреждане дишане, особено в комбинация с алкохол, приспивателни или други депресанти.
Лабораторно използване на диазепам може да доведе до увеличаване на черен дроб стойности, които трябва да се спазват. Ако черен дроб стойностите рязко се повишават, може да се наложи спиране на лекарството. Valium® (диазепам) действа на рецептор в мозък.
Този рецептор се намира върху нервните клетки и регулира притока на хлоридни йони в клетката, като я свързва с канал. Такива канали са необходими, защото в противен случай клетката е доста непропусклива за йони от всякакъв вид. Само чрез наличието на помпи, канали и рецептори (които често се свързват с канали), по този начин йони могат да преминат от вътрешността на клетката навън или отвън навътре в клетката.
Ако случаят не е такъв и йоните могат свободно да следват своя градиент (т.е. от местоположението на по-високата до мястото на по-ниската концентрация), клетката ще се свие или избухне от следния осмотичен (балансиращ) воден поток и по този начин ще стане неактивен. Рецепторът, към който Valium® (диазепам) свързва се нарича GABA рецептор. GABA (гама-аминомаслена киселина) е a невротрансмитер.
Това е лигандът за този рецептор, Това означава, че когато GABA се свърже, рецепторът претърпява конформационна промяна и каналът, принадлежащ на рецепторния комплекс, става пропусклив за хлоридни йони за няколко милисекунди. Тъй като концентрацията на хлорид извън клетката е много по-висока, отколкото вътре, хлоридните йони се вливат във вътрешността на клетката по време на тази кратка фаза на отворения канал. Хлоридните йони са просто отрицателно заредени.
Така клетката получава по-негативен потенциал чрез притока си. Ако се потопите малко по-дълбоко в клетъчната физиология, можете да видите като закон, че клетката става по-активна, когато нейният потенциал стане по-положителен. Нормалният потенциал за почивка на клетката е в диапазона между -60 и -80 mV (миливолта).
Когато отрицателните йони изтичат или се вливат положителни йони, потенциалът на клетката се приближава до 0 (деполяризация). След като достигне определен праг, потенциал за действие се създава и клетката става възбудена, т.е. активна. Обратното е вярно за притока на отрицателен заряд, както в случая с GABA рецептора.
Хлоридните йони се вливат, така че потенциалът на клетката става още по-отрицателен. Клетката става хиперполяризирана. Това го прави още по-малко възбудим, така че ще отнеме много повече усилия, за да го приведете в активно състояние.
И така, какъв е ефектът от Valium®? Той се свързва с GABA рецептора и променя неговата конформация, така че става още по-възприемчив към свързването на неговия GABA лиганд. По този начин хиперполяризиращият хлориден приток се случва по-бързо и лесно и клетката става по-възбудима.
