дефиниция
Тестът за убождане е често провеждан кожен тест, който се използва за определяне на реакция на свръхчувствителност към определени вещества. Определя се така наречената алергия тип 1 (непосредствен тип).
Кога се прави тест за убождане?
Тестът за убождане се провежда винаги, когато има съмнение за така наречената алергия тип 1 при някого. Към този вид алергия принадлежат много различни алергии, които понякога са широко разпространени сред населението. Затова често се използва тест за убождане.
Те включват например алергии към отрови от насекоми, като пчели и оси, но също така и много хранителни алергии (ядки, соя, ракообразни и др.) И широко разпространените алергия към цветен прашец. Много хора са запознати с теста за убождане от диагнозата алергична астма или сено треска (алергичен риноконюнктивит), тъй като там често се използва по-специално.
По принцип обаче може да се извършва и в други ситуации по подозрение. Например, това може да е подозрителна реакция след ядене на храна или алергична реакция след а ухапване от насекоми. Лекарствените алергии са изключени. Въпреки че те често принадлежат и към така наречената алергия тип 1, човек обикновено се въздържа от такъв тест и просто преминава към поносимо лекарство. Тази тема също може да ви интересува: Тест за алергия
Убоден тест за сенна хрема
Там треска е известен и в медицинската терминология като алергичен риноконюнктивит. Има различни алергени, като полени, които при вдишване предизвикват симптоми. От сено треска е алергия от тип 1, тест за убождане може да се използва за диагностициране и идентифициране на алергените. Въпреки това, за малки деца, a кръв тестът е за предпочитане пред теста за убождане, тъй като се понася по-добре.
Оценка на убоден тест
При тест за убождане се тества сенсибилизацията към определено вещество, наричано още алерген. За тази цел до 20 тестови разтвора с различни алергени могат да бъдат нанесени върху кожата с помощта на ланцет. За да можете да оцените правилно теста след това, трябва да се приложи отрицателна и положителна контрола.
Положителната контрола съдържа хистамин, което предизвиква реакция под формата на пъпка. Отрицателната контрола съдържа физиологичен разтвор и не предизвиква кожна реакция. След около 20 минути тестът за убождане може да бъде прочетен.
Лекарят преценява дали има положителна реакция въз основа на външния вид на кожата. Той сравнява всяко тестово решение с положителните и отрицателните контроли. Ако на тестовия разтвор се е образувал пшеница, това се счита за „положително“.
Положителният резултат показва, че изпитваното лице проявява сенсибилизация към това вещество, например полен. За да се оцени силата на реакцията, се измерва диаметърът на пшеницата. Положителната реакция в крайна сметка показва само сенсибилизация и липса на алергия.
За алергия може да се говори само когато са налице и симптоми. За да илюстрираме това, пример: Тестът за убождане показва сенсибилизация към полен. Ако има оплаквания по време на полет на полени, например под формата на сенна хрема, има алергия към цветен прашец.
Номерирането в тест за убождане има за задача да може да присвои отделните кожни участъци на приложените течности. Обикновено върху него се капват 15 до 20 различни алергенни течности ръка по време на тест за убождане. Всички тези течности са прозрачни, така че не е възможно да се прави разлика между тях.
Следователно, всяка течност има номер, така че в случай на положителна кожна реакция, алергенът може да бъде проследен обратно до течността. Размерът на пшеницата не съответства на действителната тежест на алергията. По този начин силните кожни реакции при убождането могат да бъдат придружени от само леко изразена алергия.
От друга страна, възможно е също така, че определен алерген показва само малка кожна реакция, но може да навреди много в ежедневието. Дори ако тестът за убождане е отрицателен, може да има алергия. Тестът за убождане показва сенсибилизация към различни тестови разтвори, съдържащи често срещани алергени.
Следователно тестът за убождане обхваща различни, чести алергии. Тестът обаче не може да обхване всеки възможен алерген. Следователно, алергия може да присъства и в случай на отрицателен резултат. Освен това тестът за убождане е подходящ само за диагностика на така наречената алергия от тип 1.
Съществуват обаче и други форми на алергия, за които се използват други тестови процедури, като епикутанен тест. Пример за такава алергия би бил алергичен контакт екзема, както се случва при алергия към никел. Ако има съмнение за определена алергия, например към акари от домашен прах, въпреки отрицателния тест за убождане, може да се направи така нареченият интрадермален тест. Той е малко по-точен от теста за убождане и е особено подходящ за „слаби” алергени като акари от домашен прах, които често не предизвикват положителна реакция при убождането.
Всички статии от тази поредица:
