циталопрам се използва за лечение депресия, наред с други условия. Активната съставка принадлежи към групата на селективните серотонин инхибитори на обратното поемане (SSRIs).
Какво представлява циталопрам?
циталопрам се използва за лечение депресия, наред с други условия. Лекарството циталопрам е разработена от датската фармацевтична компания Lundbeck. Патентован е през 1989 г. и патентът за антидепресант изтече през 2003 г., така че сега на пазара има многобройни генерични лекарства. Циталопрам е най-често предписваният психофармакологично активен препарат в Германия. Определеното ежедневно доза (DDD) е 338 милиона. Първоначално активната съставка е разработена за лечение на епилепсия. Доста бързо обаче стана ясно, че циталопрам може да се използва и за лечение депресия свързана с емоционална нестабилност поради нейните балансиращи настроението ефекти.
Фармакологични ефекти
Циталопрам е селективен серотонин инхибитор на обратното поемане. SSRI действат в синаптична цепка. Те инхибират обратното поемане на невротрансмитер серотонин (5-HT) в пресинапса. Серотонинът е едновременно хормон и a невротрансмитер. Веществото се намира в сърдечносъдова система и централната нервната система, наред с други места. Серотонинът има голямо влияние върху настроението. По този начин невротрансмитер предава усещане за доволство, спокойствие и вътрешен мир. Серотонинът потиска агресията, страховете и тъгата. Подозира се, че има дефицит на серотонин или дефицит на серотонинов предшественик триптофан е зад много депресии и тревожни разстройства. Циталопрам инхибира повторното поемане на серотонин от синаптична цепка в пресинапса. Позволявайки на наличния серотонин да остане в синаптична цепка по-дълго, ефектът на невротрансмитера се засилва. Въпреки това, първоначално възникналата неврофизиологична адаптация предотвратява ефекта. Много високото ниво на серотонин в синаптичната цепнатина влияе на авторецепторите на пресинапса. Те служат като сензори за обратна връзка. Те се активират от високото концентрация на серотонин и предават на клетката информацията, че производството на серотонин трябва да бъде ограничено, тъй като има твърде много серотонин. Това първоначално причинява друг дефицит. Въпреки това, тъй като рецепторът е постоянно раздразнен от SSRI, тялото намалява чувствителността на авторецепторите. Преди да приключи този процес обаче могат да минат няколко седмици. Това е причината, поради която антидепресант ефектът на циталопрам често отнема няколко седмици, за да се появи.
Медицинска употреба и приложение
Основната индикация за циталопрам е депресията. По-специално циталопрам се използва за депресия, свързана с емоционална нестабилност. Те включват например биполярно разстройство и граница Разстройство на личността. Биполярното разстройство принадлежи към афективните разстройства. Първоначално разстройството е било известно като маниакално-депресивно разстройство. Гранична граница Разстройство на личността се характеризира предимно с импулсивност, нестабилни междуличностни отношения, настроения и крехък образ на себе си. При лечение на биполярно разстройство обаче е важно да се отбележи, че циталопрам може да предизвика маниакална фаза. Освен това, циталопрам се използва за лечение обсесивно-компулсивното разстройство. В този случай обаче лекарството трябва да се дозира много високо. Същото се отнася и за лечението на панически разстройства и посттравматични стрес разстройство (ПТСР) с циталопрам. Когато се лекува депресия, трябва да се отбележи, че не всички пациенти реагират на циталопрам. Симптомите се подобряват само при около 50 до 75 процента от пациентите. За сравнение, 25 до 33 процента реагират на плацебо. При лека депресия много сравнителни проучвания дори не откриват разлика в ефекта от плацебо.
Рискове и странични ефекти
Неблагоприятни лекарствени ефекти като безсъние, гадене, суха уста, нервност, главоболие, треперене и обилно изпотяване често се появяват през първите няколко дни след започване на лечението. Тези нежелани реакции обикновено отшумяват сами след няколко дни. Възможно е обаче да възникне сексуална дисфункция. По-специално, пациентите страдат от затруднения с оргазма. Тези сексуални дисфункции обаче обикновено са временни и изчезват след прекратяване на лечението. В редки случаи обаче сексуалната дисфункция продължава месеци или години след спиране на циталопрама. Този синдром се нарича още Post SSRI Сексуална дисфункция. Много чест страничен ефект на циталопрам е ринит (хроничен ринит). В много редки случаи се получава т.нар серотонинов синдром може да се развие. По-специално рискът от серотонинов синдром се увеличава значително, ако други серотонинергични наркотици се вземат едновременно. Синдромът се проявява с висока треска, треперене, мускулни потрепвания, объркване и силна възбуда. Следователно циталопрам не трябва да се използва с МАО инхибитори, трамадол, триптофанИ болкоуспокояващо фентанил, Също така има взаимодействия с Жълт кантарион препарати. В допълнение, понякога се наблюдава суицидна идея, когато циталопрам се приема за първи път. По-специално, циталопрам повишава риска от самоубийство при пациенти под 25-годишна възраст. Въпреки че циталопрам не показва потенциал за зависимост в истинския смисъл, внезапното спиране може олово да се виене на свят, гадене, сензорни смущения, тревожност, сърцебиене, повишено изпотяване и нарушения на съня. Поради това циталопрам трябва винаги да се спира постепенно. По време на бременност, циталопрам трябва да се използва само в изключителни случаи. Понастоящем няма достатъчно данни, които да оправдаят използването му по време на бременност. Въпреки това, внезапно прекратяване на лечението по време на бременност също трябва да се избягва. Ако циталопрам е бил приет през последния триместър на бременността, новороденото трябва да бъде наблюдавано от лекар след раждането. Симптоми на отнемане като треперене, постоянен плач, запек, мускулни потрепвания или диария може да е очевидно.
