Терапия
Лечението на пациент с Синдром на Золингер-Елисън винаги трябва да бъде индивидуализиран и няколко фактора играят важна роля в процеса на вземане на решения. Ако само един тумор е известен и лесно се локализира при пациент, трябва да се опита хирургично отстраняване на тумора. Проблематично е обаче, че много пациенти имат няколко гастриноми едновременно и че те са трудни за локализиране поради малкия им размер, което значително затруднява операцията.
Във всеки случай трябва да се извърши симптоматична терапия, за да се противодейства на пробива на язва, кървене и диария. Инхибитори на протонната помпа като омепразол, които противодействат на производството на стомашна киселина, се използват основно тук. Инхибиторите на протонната помпа са лекарства, които се приемат под формата на таблетки и обикновено се понасят добре. Те действат чрез директно инхибиране на протонната помпа в определени клетки на стомах, което е от решаващо значение за производството на киселина. Пациентите, които не могат да бъдат оперирани, имат възможност да се подложат химиотерапия.
Прогноза
Изчислено е, че около две трети от всички гастриноми (Синдром на Золингер-Елисън) са злокачествени, което означава, че тези тумори се образуват метастази, т.е. дъщерни тумори, рано, които след това могат да се разпространят в други органи. В зависимост от местоположението на тумора и възможното наличие на метастази, прогнозата за гастрином варира. Общата преживяемост след пет години е около 90% за гастриноми с лимфа възел метастази, ако метастазите също са достигнали до черен дроб, прогнозата е по-лоша, гастриноми с метастази в панкреаса също имат по-лоша прогноза.
