Какво е периметрия?
Периметрията измерва както границите на зрителното поле, възприемано с невъоръжено око (зрително поле), така и остротата на възприятието. За разлика от централното зрително поле, което осигурява най-висока зрителна острота, външната част на зрителното поле се използва главно за ориентация и възприемане на заобикалящата среда. Затова за прегледа е важно изследваното око да фиксира точка и да не се движи.
Има няколко метода за периметрия:
- автоматична статична периметрия: тя е най-често използваната. Пациентът дава сигнал чрез бутон всеки път, когато възприеме светеща точка на ръба на зрителното си поле. Освен местоположението, компютърът записва и силата на стимула, т.е. яркостта.
- Кинетична периметрия: Тук светлинните точки се движат отвън към централното зрително поле. Пациентът съобщава веднага щом види светлинното петно да се движи в зрителното му поле.
При всеки от тези три метода нетестваното око се покрива, за да не може да компенсира дефицитите на другото око и по този начин да фалшифицира резултата от изследването.
Кога се прави периметрия?
Периметрията може да открие дефекти в зрителното поле, често преди лицето, което се тества, да е наясно с тях. Причината за такъв дефект на зрителното поле (скотома) може да се крие в самото око или в зрителния нерв, но също и в областта на предавателните нервни пътища в зрителния център на мозъка.
Има различни форми на загуба на зрително поле като централна скотома, хемианопсия (полустранна загуба) или квадрантна анопсия (квадрантна загуба).
Най-честите медицински причини (показания) за периметрия са:
- необясними зрителни смущения
- глаукома
- Отлепване на ретината (Ablatio retinae)
- Макулна дегенерация
- Лезии на зрителния път поради мозъчни тумори, инсулти или възпаления
- Проследяване на вече известна загуба на зрително поле
- Оценка на зрителната острота (напр. за професионални сертификати)
Какво се прави по време на периметрия?
Периметрия на пръстите
Пациентът фиксира върха на носа на изследващия. Сега изпитващият разперва ръце и движи пръстите си. Ако това се усети от пациента, изследващият премества ръцете си в различни позиции, за да може да оцени границите на зрителното поле. Пациентът съобщава всеки път, когато долови движение на пръстите.
Статична периметрия
Главата на пациента се опира на опора за брадичката и челото на устройството за периметрия и фиксира централна точка в средата на вътрешната част на полусферата. Светлинни точки сега светват в различни точки на полукълбото. Ако пациентът регистрира светло петно, той съобщава това чрез натискане на бутон.
Ако пациентът не забележи светлинен сигнал, това се повтаря по-късно на същата позиция с по-висок интензитет на светлината. По този начин не само границите на зрителното поле, но и чувствителността на зрението се определят и показват в карта на зрителното поле.
Кинетична периметрия
Впоследствие интензитетът и размерът на светлинните знаци се намаляват, за да могат да се определят изоптри и за по-слаби светлинни сигнали.
Какви са рисковете от периметрията?
Периметрията не крие никакви рискове за здравето. Но тъй като това е метод на изследване, който изисква висока концентрация, поради усилието може да се появят главоболие и парене в очите.
Какво трябва да взема предвид по време на периметрията?
Резултатите от това изследване силно зависят от съдействието на пациента. Ето защо е важно да сте будни и отпочинали за периметрията. В допълнение, известните зрителни недостатъци трябва да бъдат компенсирани преди да се събере картата на зрителното поле, така че стойностите да не бъдат изкривени, особено за зрителната чувствителност.
