Терапия
Двоеточие карциномът е разделен на етапи. След това терапията зависи от това към кой етап принадлежи туморът. Терапията на a двоеточие карциномът почти винаги включва хирургично отстраняване на тумора или поне възможно най-голямата част от него.
В зависимост от местоположението на тумора се прави разграничение между множество различни видове резекция (начини за отстраняване на тумора). Разграничава се, между другото, резекция на лявата, дясната или средната част на двоеточие и отстраняване на сигмоидното дебело черво. Туморите, разположени в ректалната област, могат да бъдат отстранени по начин, запазващ континента или неконтинентен.
Това зависи от тяхното положение по отношение на аналния сфинктер. В зависимост от вида на резекцията, следващите процедури за реконструкция също се различават. В случай на отстраняване на лявата, дясната или средната част на дебелото черво, частите на дебелото черво преди и след резекцията обикновено се обединяват (анастомоза).
В случай на резекции в ректалната област, реконструкциите понякога са по-сложни. В допълнение към засегнатата част на червата, асоциираната лимфа възлите също се отстраняват, тъй като туморът може да се е разпространил тук. В зависимост от стадия на тумора, допълнителни химиотерапия и радиация (радиотерапия) се използват преди и / или след хирургичната резекция.
Дори в случай на рак на дебелото черво което предимно вече не се счита за лечимо (т.е. за което не се очаква излекуване), отстраняването на части от тумора може да бъде полезно, наред с други неща, за да се позволи чревното преминаване на храната, доколкото е възможно, а също и за намаляване на оплакванията като като болка. В палиативна терапия (т.е. терапия, която поради стадия на тумора няма за цел лечение, а по-скоро намаляване на симптомите), химиотерапия и по-нови методи на терапия като терапия с антитела също се използват. Последващите грижи след лечението на карцином на дебелото черво - особено в началото - трябва да се извършват на близки интервали, тъй като рецидив на тумора (рецидив) се случва в около 70% от случаите през първите две години след резекцията.
Последващите прегледи включват ултразвук от черен дроб, колоноскопия, сандък Рентгенов и лабораторни тестове за определяне на туморните маркери. Туморните маркери обикновено падат значително след успешна резекция, така че значително увеличение може да е индикация за рецидив. Изходът за изкуствено черво е известен още като анус претер, стома или ентеростома.
Той служи за източване на дефекация директно през коремната стена, а не, както при здрави индивиди, през ректум намлява анус. При операция (обикновено) дебелото черво се отделя от задържащите си структури в корема и се пришива към коремната кожа. След това се нарязва, т.е. отваря, за да може чревното съдържимо да се отцеди във външна торбичка.
След това чантата може да бъде изпразнена или сменена от пациента в тоалетната. Изходът за изкуствено черво може да бъде постоянно или временно решение на проблема с преминаването на червата. Постоянна стома се използва, например, ако сфинктерният мускул трябва да бъде отстранен в случай на дълбоко разположени чревни рак.
Временна стома се извършва, ако някой иска да поддържа непрекъснатостта на терапията на чревния тракт рак (например чрез радиация). Изходът за изкуствено черво може да се използва и за други заболявания на червата (напр. Хронични възпалителни заболявания на червата като болест на Крон or улцерозен колит). В здраве застрахователните компании покриват две превантивни колоноскопии на интервали от 10 години за мъже и жени над 55 години.
С оглед на факта, че честотата (появата) на рак на дебелото черво се увеличава значително от 50-годишна възраст, превантивно колоноскопия трябва да се гледа критично на 55-годишна възраст. В превантивна колоноскопия, цялото дебело черво се наблюдава с помощта на тръба, към която е прикрепена камера. Тръбата се поставя от ректум.
Пациентът трябва да е изпил няколко литра слабително разтвор предния ден, така че червата да са възможно най-празни, почистени и добре видими. По време на прегледа пациентът обикновено се седира, използва се кратка упойка. Ако се открият забележими изпъкналости на лигавицата (аденоми), те обикновено се отстраняват незабавно по време на изследването с помощта на малка прашка.
След това те се обработват хистологично, за да се определи дали това е заготовка или вече проявена форма на червата рак и дали аденомът е отстранен на достатъчно разстояние, за да няма вече патологична тъкан в засегнатото чревно сечение. Ако скрининговата колоноскопия е била незабележима, след 10 години може да се направи друга. Ако е отстранен аденом, времето до следващото ендоскопия зависи от това дали аденомът би могъл да бъде резециран с достатъчно безопасно разстояние. След това следващата колоноскопия се извършва след 3 месеца (пълна резекция на цялата анормална тъкан, която не е безопасна) или 3 години (пълна резекция на андрома).
