Въведение
Основните цели на улцерозен колит терапията са за облекчаване на симптоми на язвен колит, за да се избегнат усложнения и по този начин да се поддържа качеството на живот на пациента. Прави се разлика между терапия на остри пристъпи и продължителна терапия. Важен стълб на терапията е и психосоматичните грижи за пациента. Всички налични днес възможности за лечение на улцерозен колит са само симптоматични, т.е. не могат да се борят с действителната причина за заболяването и да го излекуват.
Терапия според насоките
При остри фази, т.е. остро възпаление, терапията може да бъде ескалирана в зависимост от тежестта на заболяването. В случай на лек рецидив, първо се препоръчва терапия с мезалазин, който също се използва в по-ниски дози при терапия на ремисия. Може да се приема под формата на таблетки или, в случай на локално възпаление на ректум, дадени като супозитории или пяна.
Ако месалазинът самостоятелно и дори с повишена доза не е ефективен, трябва да започне системна терапия с кортикостероиди под формата на таблетки съгласно указанията. Лекарството по избор е преднизолон за 8-12 седмици. Ако е много тежка форма на улцерозен колит, терапията трябва да се провежда в болница.
Кортикостероидите могат да се прилагат в болница чрез венозен достъп, което ги прави по-ефективни, отколкото под формата на таблетки. Ако тази терапия не е достатъчно ефективна, имуносупресивни лекарства като Циклоспоприн А, Азатиоприн или такролимус Вместо това може да се даде (резервно лекарство). В допълнение, антитела , като инфликсимаб се предлагат и като алтернатива.
Ако ходът на язвен колит е толкова тежка, че имуносупресивни лекарства or антитела са необходими, насоките препоръчват хирургична терапия под формата на проктоколектомия. Това означава, че цялото двоеточие намлява ректум се отстранява, което лекува язва колит. Медикаментозна терапия на улцерозен колит се основава на два стълба.
Първо, терапия при остри пристъпи и второ, дългосрочна терапия през интервали за поддържане на ремисия. За целта се предлагат различни лекарства. 1. салицилати (5-амино-салицилат5-ASA): Мезалазинът, например, принадлежи към тази група лекарства.
Това противовъзпалително лекарство може да се прилага орално под формата на таблетка или ректално през анус (супозитории). При левостранен улцерозен колит е достатъчно ректалното приложение на клизма или ректална пяна. В случай на възпаление, което засяга и напречното двоеточие (напречно дебело черво) и възходящата част на дебелото черво (възходящо дебело черво), салицилатите трябва да се прилагат орално.
Салицилатите се използват както при остра терапия, така и при поддържане на ремисия. Дозата на сулфалазин зависи от тежестта на пристъпа. Това лекарство действа, като изключва тялото имунната система, така че се счита за имуносупресивно лекарство.
Той действа толкова ефективно при улцерозен колит поради свръхактивността на някои компоненти на имунната система. Ето защо това е лекарството по избор при поддържане на ремисия, т.е. между отделните атаки, при които пациентът всъщност е без симптоми. Това има за цел да забави следващия рецидив по-дълго.
Ако има тежък рецидив, сулфасалазин могат да бъдат заменени или допълнени с други имуносупресивни лекарства (например азатиоприн или циклоспорин). В допълнение, парентерално хранене често трябва да се прилага в такъв случай, тъй като пациентът вече не може да приема храна по нормалния начин. Трябва да се има предвид, че ако е необходимо, електролити, протеин или кръв трябва да се доставят и парентерално.
Ако след 3 дни дори след редовно лечение на такъв рецидив не може да се постигне никакво или само незадоволително подобрение, пациентът трябва да се подложи на операция. 2. глюкокортикоиди (кортизон): Това добре изпитано лекарство има отличен противовъзпалителен ефект и често се използва, когато салицилатите не са достатъчно ефективни. Гликокортикоидите не са предпочитани за продължителна терапия, тъй като имат трайни странични ефекти (напр остеопороза).
Въпреки това, някои пациенти, като тези, които имат персистираща болестна активност на улцерозен колит, се нуждаят от продължително лечение с ниски дози гликокортикоиди. Най-популярният гликокортикоид е будезонид, тъй като той се разгражда особено бързо в черен дроб, така че има по-малко странични ефекти въпреки добрите ефекти в червата. Те могат да се прилагат ректално, орално и също интравенозно по време на терапията. Важно е в края на лечението с кортикоиди да се „измъкнат”, т.е. да не се спира внезапно лекарството, а да се регулира дозата по контролиран начин чрез намаляване на дозата на менструалното лекарство.
3) Имуносупресивни лекарства: При терапевтично рефрактерно протичане на улцерозен колит могат да се използват имуносупресивни лекарства, така че гликокортикоидите, които са по-богати на странични ефекти, могат да бъдат избегнати. Тези лекарства действат, като изключват тялото имунната система. Той действа толкова ефективно при улцерозен колит поради свръхактивността на някои компоненти на имунната система.
Следователно това е и лекарството по избор при поддържане на ремисия, т.е. между отделните рецидиви, при които пациентът всъщност е без симптоми. Това има за цел да забави следващия рецидив по-дълго. За тази цел лекарството азатиоприн е първоначално избраната терапия.
Циклоспорин и евентуално метотрексат се предлагат като алтернативни лекарства. Повечето имуносупресивни лекарства имат бавно начало на действие, така че времето до началото на действието трябва да бъде свързано с кортизон администрация. Но дори тези лекарства често имат странични ефекти, така че лекуваните пациенти трябва да бъдат редовно преглеждани от лекар и редовно кръв са необходими проверки за преброяване.
4. имуномодулатори: От 2006 г. новото лекарство инфликсимаб е одобрен и за лечение на улцерозен колит. Това антитяло се свързва с TNF-a, медииращо възпалението вещество, което се неутрализира от свързването и TNF-? вече не може да упражнява ефекта си.
По-нов подход в терапията е, че пробиотиците могат да се използват в допълнение или като алтернатива на 5-ASA, за да се поддържа ремисия. Този термин се отнася до приема на избрани чревни бактерии които поддържат здравите чревна флора в борбата с болестта. Бактериите от щама на E. coli Nisle се използват често.
Такава терапия се заплаща само от здраве застрахователни компании, ако има непоносимост към 5-ASA. В остри фази се използват главно противовъзпалителни лекарства. Най-често използваното лекарство за това е преднизолон, който има подобен ефект като кортизола.
Тъй като заболяването е ограничено до червата, противовъзпалителният ефект не е необходим в цялото тяло и локалното приложение (например като клизма или ректална пяна) може да намали честотата и тежестта на страничните ефекти. В случай на тежък рецидив обаче се преминава към интравенозно приложение на преднизолон. Humira® е търговското наименование на антитяло, наречено Адалимумаб.
Адалимумаб принадлежи към така наречените биологични продукти, които се произвеждат изкуствено протеини които могат да се намесят в различни процеси на имунната система. Humira специфично инхибира TNF-алфа (тумор некроза фактор алфа), който участва в възпалителните процеси. Чрез инхибиране на TNF-алфа се надява да намали възпалителната активност по време на острия тежък пристъп на улцерозен колит.
В момента, Humira все още не се препоръчва изрично от насоките, но проучванията вече са показали, че Humira може да възстанови и поддържа ремисия (не диария и няма възпалителни огнища в колоноскопия). Следователно Humira може да се използва при пациенти с тежко протичане на заболяването, когато кортикостероиди и азатиоприн не са показали достатъчен ефект. Важно е да се отбележи, че Humira има редица противопоказания, за които не трябва да се използва.
Те включват бременност, имуносупресирани пациенти, остри, симптоматични инфекции, хронични инфекции и особено туберкулоза, множествена склероза, рак и умерено сърце неуспех. Страничните ефекти на такава терапия могат да бъдат симптоми на грип, намаляване на кръв броя или появата на алергична реакция. Remicarde® (инфликсимаб) е антитяло и подобно на Humira принадлежи към групата на TNF-алфа инхибиторите.
Използва се, когато кортикоидните стероиди и азатиопринът са неефективни при тежък рецидив на улцерозен колит. Едно проучване обаче показва, че само 21% от изследваните пациенти са в ремисия след 8 седмици на приложение на Remicarde. Останалите пациенти все още имат възпалителна активност терапия с антитела се счита за безопасно и може да се използва като опит за ескалация въпреки една пета шанс за успех, при условие че стриктно се спазват противопоказанията.
Противопоказанията се отнасят за TNF-алфа инхибиторите като цяло, така че те са подобни на тези на Humira и са изброени там. Remicarde се различава значително от Humira по това, че се състои отчасти от миши протеин, докато Humira се състои само от човешки протеини. В резултат на това приемът на Remicarde може да доведе до алергични реакции към миши протеин, като кожни обриви, сърбеж или задух.
Следователно терапията трябва да се провежда под лекарско наблюдение, за да може да се открие алергична реакция или други нежелани реакции своевременно. Метотрексат принадлежи към групата на имуносупресорите и е a фолиева киселина антагонист. Лекарството инхибира важен ензим в синтеза на ДНК, който от своя страна инхибира синтеза на ДНК.
Поради цитостатичния си ефект, той често се използва като химиотерапевтично средство при рак заболявания. Въпреки това, приложението при улцерозен колит е противоречиво според насоките, тъй като не е показало никакво предимство пред плацебо подготовката в рандомизирани контролирани проучвания, които са златният стандарт на медицинските изследвания. Една точка на критика на проучванията е относително ниската доза на лекарството и се обсъжда дали по-висока доза може да постигне желания ефект. Поради тези несъответствия, метотрексат не се препоръчва като второ лекарство за непоносимост към азатиоприн.
Всички статии от тази поредица:
