синоним
Салазосулфапиридин Сулфасалазин е противовъзпалително лекарство, което се използва за лечение на различни заболявания. В червата сулфасалазинът се метаболизира до двата му продукта на разпадане месалазин и сулфапиридин. Лекарството се отпуска само по лекарско предписание.
Области на приложение
Сулфасалазин се използва за лечение на хронични възпалителни заболявания на червата (напр болест на Крон намлява улцерозен колит), както и при лечението на хронични полиартрит. Лекарството е подходящо както за лечение на остри обостряния, така и за продължителна употреба.
противопоказание
Сулфасалазин не трябва да се използва при пациенти, които имат алергия към сулфонамиди или салицилати. Също така, лекарството не трябва да се използва в случай на чревна непроходимост, порфирия (вродено кръв нарушение на образуването), дефицит на бели кръвни клетки (левкопения), дефицит на тромбоцити (тромбопения), нарушения на кръвотворните органи и тежки черен дроб намлява бъбрек дисфункция. Специално внимание се изисква и при пациенти, които са склонни към алергии или астма или които страдат от лека форма черен дроб or бъбрек дисфункция. Тези пациенти могат да приемат сулфасалазин само под строг медицински контрол и претегляне на рисковете.
Режим на действие
Сулфасалазинът трудно се абсорбира от организма, когато се приема през устата. Следователно достига до дебелото черво в почти непроменена форма. Там той най-накрая се метаболизира от собствените черва на тялото бактерии и се разделя на своите ефективни крайни продукти.
В тази форма той може да разгърне ефекта си. Чрез инхибиране на метаболизма на арахидоновата киселина, сулфасалазин има противовъзпалителен ефект, тъй като арахидоновата киселина обикновено се използва за образуване на вещества, медииращи възпалението. Освен това сулфасалазинът има имуносупресивен ефект. При повечето пациенти има значително подобрение на симптомите след около три месеца терапия.
Дозиране
Обикновено дозата на лекарството бавно се увеличава и се приспособява към нуждите на пациента. Това се решава от лекуващия лекар. Терапията трябва да бъде дългосрочна, за да се постигне добър клиничен резултат. Ако лечението бъде прекратено преждевременно, може да се очаква по-нататъшно влошаване на клиничната картина.
