стрептомицин е аминогликозид антибиотик с широк спектър на активност срещу Грам-отрицателни и Грам-положителни бактерии, Най- антибиотик се синтезира от аеробни, обитаващи почвата бактерии от рода Streptomyces, които образуват голямо семейство и принадлежат към актинобактериите. Поради нежеланите странични ефекти и риска от развитие на резистентност, стрептомицин се използва главно за борба туберкулоза намлява ендокардит Ако , е причинено от стрептококи или ентерококи.
Какво е стрептомицин?
стрептомицин е аминогликозид антибиотик с широк спектър на активност срещу Грам-отрицателни и Грам-положителни бактерии. Стрептомицинът е аминогликозиден антибиотик, синтезиран от многобройни бактерии от семейство Streptomyces. Аеробните Streptomyces принадлежат към голямата група актинобактерии. Те също така произвеждат аромати, които придават на прясната горска почва характерния мирис. Химичната формула на стрептомицин е C21H39N7O12, а антибиотикът има широк спектър на действие срещу Грам-отрицателни и Грам-положителни бактерии, като например туберкулоза патоген и инфекции и възпаления, причинени от ентерококи и стрептококи. Стрептомицинът е изолиран за първи път през 1943 г. и е първият ефективен антибиотик срещу туберкулоза, Най- механизъм на действие на антибиотика е, че той пречи на процеса на протеинов синтез. Чрез намеса в докинг на транспортна РНК (тРНК) към рибозоми, бактерията синтезира дефектни аминокиселинни последователности, които са безполезни за по-нататъшен растеж. Поради наблюдаваното развитие на резистентност и вредни странични ефекти при продължителна употреба, стрептомицинът се използва главно срещу причинителя на туберкулоза и бруцелоза, както и срещу стрептококи или ентерококи. Стрептомицин се използва също като комбиниран препарат, заедно с други антибиотици , като пеницилин.
Фармакологично действие
Антибиотикът стрептомицин се състои от три захари, стрептидин, N-метилглюкозамин и стрептоза, които са гликозидно свързани. Той има свойството да може да се прикачи към определен протеин в рибозоми на много Грам-отрицателни видове бактерии, в коки и микобактерии. Това е протеин, към който нормално се докира тРНК, който е зареден с аминокиселини необходими за изграждане на протеина. Този процес се нарушава от стрептомицин, така че или не протеини могат да бъдат синтезирани или протеини с „неправилна“ аминокиселинна последователност могат да бъдат синтезирани. В резултат на това безфункционални глупости протеини след това могат да се образуват, които предотвратяват по-нататъшния растеж на бактерията. Бактериите, срещу които стрептомицинът е ефективен, принадлежат към прокариотите, при които генетичният материал плава в цитоплазмата и е по-лесно достъпен, отколкото при еукариотите, при които генетичният материал (ДНК) се намира в клетъчното ядро, което е отделено от цитоплазма от собствената си мембрана. Тъй като стрептомицинът се намира изключително в извънклетъчното пространство, той е ефективен само срещу микроби които също са в извънклетъчното пространство. Това обяснява и селективния ефект на антибиотика. Разграждането на стрептомицин се случва през бъбреците, т.е. през бъбреците; веществата за разграждане обаче се натрупват в тялото, особено във вътрешното ухо в кохлеята и вестибуларните органи и в бъбреците, което обяснява ототоксичността и нефротоксичността.
Медицинско приложение и употреба
Оказа се, че стрептомицинът е полезен за борба с туберкулозата след въвеждането му през 1950-те години. както и да е микроби често се развива резистентност в относително кратък ред, което драстично намалява ефективността на антибиотика. Странични ефекти, които предполагат вътрешно ухо и бъбрек токсичността направи останалото. С развитието на алтернатива антибиотици, стрептомицинът беше значително намален и регулиран при медицинска употреба. Независимо от това, антибиотикът все още играе важна роля при употребата срещу някои патогени и обикновено се прилага в комбинация с други антибиотици. Една от най-важните области на употреба е , на вътрешната облицовка на сърце причинени от стрептококи и ентерококи. Обикновено стрептомицин се прилага в комбинация с пеницилин. Друга важна област на приложение е контролът на патогени от рода Brucella.Това е поредица от инфекциозни заболявания като свинско месо бруцелоза или средиземноморски треска и други. За лечение на бруцелоза, стрептомицин обикновено се използва в комбинация с тетрациклини. Стрептомицинът все още играе важна роля в контрола на туберкулозата. По принцип стрептомицинът може да се прилага орално или под формата на интрамускулно инжекции. Устно администрация е ефективен само при инфекции в стомашно-чревния тракт поради ниска абсорбция, където може да се развива локално. Когато е необходимо системно действие, стрептомицин се инжектира интрамускулно, за да се осигури бързо абсорбция. Въпреки че антибиотикът се разпространява бързо в телесни течности, не може да пресече кръв-мозък бариера.
Рискове и странични ефекти
Има някои рискове, свързани с употребата на стрептомицин и могат да се очакват леки до значителни странични ефекти, в зависимост от продължителност на терапията. Рисковете, свързани с монотерапията със стрептомицин, са предимно относително бързото развитие на резистентност при микроби, което дори може да обърне ефекта на антибиотика, тъй като бактериите след това могат да метаболизират стрептомицин за енергийна печалба и също да го използват като въглероден източник. Друг рисков комплекс е свързан със следните изброени възможни нежелани реакции, които могат олово до необратимо увреждане на вътрешното ухо и бъбреците. Страничните ефекти, които често се наблюдават, особено при продължителна употреба на стрептомицин, са в допълнение към главоболие намлява болка в очите, гадене и око треперене (нистагъм), начало на вътрешното ухо загуба на слуха намлява виене на свят причинени от нарушено усещане за баланс (вестибуларна система). Кохлеята във вътрешното ухо е свързана с вестибуларните органи, аркадите (въртящи се ускорения) и отолитните органи (транслаторни ускорения) чрез ендолимфатичната система в мембранния лабиринт. Друг риск е появата на бъбречна дисфункция.
