Ехинацея, известно още като ехинацея, е лечебно растение, използвано както в емпиричната медицина, така и в съвременната медицина. Най-известен е със своите имуностимулиращи ефекти.
Поява и култивиране на ехинацея
Едва през 1959 г. на Международния ботанически конгрес името е Ехинацея стана универсален. Като лечебно растение в Германия се използва главно Ехинацея purpurea, пурпурният или червеният конус. Принадлежи към съставното семейство (Asteraceae) и е роден в централните и източните части на Северна Америка. Името ехинацея произлиза от гръцкото „ехинос” за таралеж. Ехинацеята дължи това име на бодливата си плодова основа, тъй като червеникаво лилавите разперени листа върху съцветието бази изглеждат като малки таралежи. На кошниците с цветя седят до 300 тръбести цветя, също лилави. Растенията ехинацея са много тревисти растения, които могат растат висок до 140см. Техните копиевидни, тъмнозелени листа са стъблени и грубокосмести. Времето на цъфтеж е от началото на август до октомври.
Ефект и употреба
Ехинацеята е богата на витамини намлява полезни изкопаеми. По този начин растението се счита за източник на ниацин, желязо, магнезий, селен, силиций намлява цинк. Основните активни съставки обаче са алкиламиди, производни на кофеинова киселина, полизахариди и етерични масла. Ехинацеята е така нареченият имуностимулатор. Увеличава броя на левкоцити, бял кръв клетки, а също така стимулира разпространението на далак клетки. Ехинацеята осигурява активирането на фагоцитите, особено на т.нар неутрофилни гранулоцити. Те са част от неспецифичната защита на имунната система и са отговорни за унищожаването и премахването патогени , като бактерии. Билката има положително влияние и върху Т-хелперните клетки. Тези клетки са необходими, за да патогени може бързо да бъде разпознат и да се бори. По този начин конусът има стимулиращ ефект върху имунната система и се счита за силен помощник срещу имунни проблеми. Освен това сред изследователите се обсъждат и антибактериални и антивирусни ефекти. Обикновено препаратите от ехинацея се използват като превантивна мярка за предотвратяване вируси намлява бактерии от атака на първо място. Лечебно приложение се оказа ефективно. Дългосрочна употреба може олово до отслабване на ефекта или до алергични реакции. В народната медицина ехинацеята често се приготвя като чай. За това прясната, почистена и нарязана на ситно билка се залива с гореща вода. След това инфузията трябва да престои в продължение на десет минути, покрита. За голяма чаша чай (250 мл) са необходими около две супени лъжици растителен материал. Чаша чай трябва да се пие до три пъти на ден и докато симптомите отшумят. Мехлемът от ехинацея е популярен и в емпиричната медицина при възпаление кожа или слабо заздравяващо повърхностно рани. За тази цел десет грама тинктура от ехинацея се смесват с 90 грама съдържащ мехлем вода. И двата компонента се предлагат в аптеката. Мехлемът трябва да се прилага върху раната кожа няколко пъти на ден. Разбира се, ехинацеята се предлага и в множество варианти като готови лекарства. Растенията за германските лекарства се отглеждат предимно в Средна и Долна Франкония. Използват се прясната билка и изсушеният корен. От пресната билка се прави пресован сок. Билките обикновено не се сушат и продават като чай, тъй като концентрация от активните съставки е твърде ниско за приложение на чай от суха ехинацея. Екстрактът от ехинацея се предлага под формата на пресован сок, капки, таблетки, мехлеми, таблетки за смучене or капсули от различни компании. В хомеопатия, не е лилав конус който се използва, но неговият теснолистен роднина Echinacea angustifolia. Показанията обаче са подобни: настинки, грип, фебрилни инфекции, свежда, ,, трескаи имунна недостатъчност. Както вече споменахме, ехинацеята често се използва при хронични инфекции или като превантивна мярка срещу заболявания поради своите имуностимулиращи, антибактериални и антивирусни ефекти. Поради този много стимулиращ ефект върху имунната система, ехинацея не трябва да се използва при автоимунни заболявания , като множествена склероза или колагеноза. Препаратите, направени от ехинацея, също трябва да се избягват в случаи на туберкулоза, СПИН, ХИВ инфекция или левкемия. Тези, които страдат от алергия към маргаритките също трябва по-скоро да прибягват до други лекарства.
Значение за здравето, лечението и профилактиката.
Лечебните свойства на ехинацеята се използват от векове. Първото споменаване на ехинацея като лечебно растение е през 1762 г. и дори тогава Rudbeckia purpurea, както тогава се ехинацея, се използва за животни с лошо зарастване рани. Дълго време конусът се използва и като лечебно растение под името Brauneria. Едва през 1959 г. на Международния ботанически конгрес името Ехинацея става всеобщо. В Америка интересът към лечебното растение отслабва, но в Европа му се обръща все повече внимание. Така през 1924 г. д-р Герхард Мадаус му отделя отделна глава в своя „Учебник по биологични средства“. В резултат на тази книга търсенето на ехинацея в Европа се увеличи до такава степен, че имаше тесни места за предлагане на тинктура от пресни растения. В резултат на това ехинацеята се култивира и като лечебно растение в Германия. Междувременно растението се е превърнало в неразделна част от много препарати за укрепване на отбраната и се използва както за профилактика, така и за лечение на много заболявания. Комисия E, експертна комисия за билкови лекарства, принадлежаща на Федералния институт за Drugs намлява Медицински изделия, оценява прясната билка от Echinacea purpurea като положителна. Препоръчва прием на пресен сок от растения, както и неговите галенови препарати, т.е. таблетки, капсули и други подобни за поддържащо лечение на рецидивиращи инфекции в дихателните и пикочните пътища. Външно приложение за слабо заздравяване рани се препоръчва и от експертната комисия.
