Инервация
Инервацията (доставка на нерви) от език е доста сложен, защото се състои от три различни части, а именно двигател, чувствителен и сензорен (отговорен за вкус) част. Моторната инервация на език мускулите се осъществяват чрез 12-ия черепномозъчен нерв, хипоглосалния нерв. Сензорната и сензорната инервация се различават в зависимост от местоположението на езика:
- Задната трета (до sulcus terminalis) се доставя чувствително от 9-ия черепномозъчен нерв, nervus glossopharyngeus,
- Докато предните две трети се доставят от езиковия нерв, който е клон на 5-ия черепномозъчен нерв (тригеминален нерв).
- Сензорната инервация се осигурява и от nervus glossopharyngeus в задната трета,
- В предните две трети хорда тимпани (клон на 7-ми черепно-мозъчен нерв, лицев нерв) отговаря за сензорната инервация, която е прикрепена към езиковия нерв.
Лигавица на езика
От горната страна на лигавицата, която покрива езика наоколо, се открива многослоен, неравновесен плосък епител, в който могат да се намерят четири различни вида папили, които могат да бъдат разделени на две групи:
- От една страна са механичните папили (Papillae filiformes). Те са подобни на резби и са отговорни главно за конкретната повърхност състояние от език. Те придават на езика тактилното усещане.
- От друга страна са вкусовите папили (Papillae gustatoriae), които са разделени на три подгрупи според формата си: гъбичните папили (Papillae fungiformes), листните папили (Papillae foliatae) и стеновите папили (Papillae vallatae). И трите типа са свързани към вкус пъпки и съдържат вкусови пъпки, малки органи, които представляват нервните окончания и ни дават възможност за вкус. Освен това езикът съдържа и няколко малки слюнчените жлези, които се срещат по-често в областта на корена на езика.
Функции на езика
Езикът изпълнява редица важни функции при хората. От една страна, това е първата контактна точка по време на прием на храна. Той премества храната в уста, разпределя го по такъв начин, че да може да достигне до зъбите, смачква го и го смачква частично и го смесва с слюнка, който вече инициира храносмилането на определени хранителни компоненти.
И накрая, той натиска химуса гърлото, който играе решаваща роля в процеса на преглъщане. Също така за говорене езикът е абсолютно необходим, тъй като той участва в артикулацията на така наречените езикови лютни. Небцето or меко небце не играе последната роля в този процес.
Освен това езикът е органът, който прави възможна дегустацията. Върху него лежат множество от вкус пъпки, които ни позволяват да правим разлика между сладки, кисели, солени, горчиви и умами (вкусни, месести) вкусове. Пъпките за качествено „сладко“ са по-скоро в предната част на езика, последвани от солено, кисело и отново солено.
Усещането „горчиво“ се възприема главно в задната част на езика. По принцип обаче, противно на дългогодишното мнение, всяко качество на вкуса може да се възприеме с която и да е част от езика. Промените в езика често могат да бъдат индикатор за заболяване, поради което изследването на езика е съществена част от общо физическо изследване.
Това изследване включва разглеждане на повърхността на езика (често с помощта на шпатула на езика, за да се оцени цялата повърхност обратно до корена на езика), особено за проверка на какъвто и да е. Самият език може да бъде мястото на заболяването. Например има гъбична инфекция на езика с кандида, афти, абсцеси и дори тумори, които засягат само езика. От друга страна, тя може да бъде засегната и от основно заболяване.
Тук ще бъдат споменати само някои често наблюдавани примери: Лакираният език е необичайно гладък и понякога малко по-тъмен език, което показва наличието на черен дроб цироза или определена форма на анемия, пернициозна анемия. Малинов език, който се забелязва със силния си червеникав цвят и плодообразната повърхност, се среща при някои фебрилни инфекции, но особено при алени треска. Синьото оцветяване на езика показва централна липса на кислород.
Увеличеното белезникаво покритие на езика често също показва инфекция или просто, че дълго време не се консумира храна, поради което обвивката може да се натрупва по-лесно.
- Съществуващи покрития,
- Цветът и
- Повърхността състояние от лигавицата се уважава.
Аптите са ерозии на лигавиците, които могат да се появят на езика. Това включва и малки, болезнени ранички на езика, които могат да бъдат покрити с бяло-жълтеникаво покритие, така нареченият фибрин.
В района около апите се получават допълнителни възпалителни реакции, които допринасят за факта, че пациентите, страдащи от афти, имат силни болка. Пациентите са силно ограничени в качеството си на живот, тъй като не само храненето, но и говоренето и преглъщането са изключително болезнени. Децата и малките деца могат да спрат да ядат и пият, ако имат афти на езика си. На пациента болка не зависи от размера на афтите, а от локализацията.
Лезиите на езика са особено болезнени, тъй като езикът е снабден с много нерви и е изложен на силно механично напрежение. Освен това болка се влошава, когато се консумират кисели храни и напитки, които допълнително дразнят възпалителните везикули. Причините за развитието на афти не са окончателно изяснени.
Освен инфекциозни причини, автоимунните процеси също са отговорни за развитието на афти. Често вирусни инфекции, като например инфекция с херпес вирус, са отговорни за развитието на афти. Афти на езика също могат да бъдат причинени от проблеми с храносмилането или имунодефицит.
Освен тези фактори, храната се носи и отговорност за развитието на афти. В допълнение към киселите храни, ядките или доматите също трябва да играят роля. Освен това се приема, че дефицитът на витамин В12, желязо или фолиева киселина може да доведе до развитие на афти.
Обикновено не е необходима медикаментозна терапия, тъй като афтите се излекуват сами след известно време. Тъй като също няма директни средства за защита срещу афти, обезболяващи се използват главно за облекчаване на болката. Ако бактерии има съмнения, че са причина за афти, антибиотици са предписани. За дезинфекция на устна кухина, разтвори на водороден прекис или прости домашни средства като лайка и мъдрец чай може да се използва за изплакване на уста.
