Под екскреция лекарите имат предвид освобождаването на определени метаболитни продукти в околната среда. Без екскреция, баланс в метаболизма би било нарушено и отравяне от метаболитни продукти като амоняк може да се случи. Нарушената екскреция присъства например в групата на складовите заболявания.
Какво представлява отделянето?
Екскрецията е екскрецията на нежелани или неизползваеми метаболити, като напр урея, през бъбреците и мехур. Екскрецията е отстраняване на нежелани или неизползваеми метаболити. Дефекацията, както и отделянето на разтворени съставки и отделянето на газообразни съставки, всички попадат в заглавието на екскрецията. По време на дефекация, несмилаемите хранителни компоненти се екскретират, а разтворените чрез микция компоненти напускат тялото с урина. Продуктите от тези два вида екскреция се наричат колективно екскрети. Газове, отделяни ректално от метеоризъм и дихателните газове също могат да се броят за отделяне. В човешкия организъм има шест различни отделителни пътища: белите дробове, кожа- бъбрек- черен дроб- двоеточие, и млечната жлеза. В по-тесен смисъл обаче само дефекация и метеоризъм се броят като екскреции. Екскрецията се извършва не само в човешкия и животинския организъм, но и в растителния организъм. По правило това отделяне се осъществява по специални пътища и се отнася до отделянето на всички вещества, които са вредни за растителния организъм.
Функция и задача
По време на екскрецията, като цяло, всички метаболитни продукти, които нарушават баланс на метаболизма се екскретират. От човешкия организъм трябва да се елиминират с тази цел преди всичко всички азотни метаболитни продукти. Следователно отделените продукти за хора са предимно твърди, течни или газообразни продукти, които съдържат азот и по този начин може да изхвърли метаболизма баланс. В метаболизма на аминокиселините и нуклеиновата киселина, амоняк е най-важният отпадъчен продукт. При повечето животни това амоняк първо се преобразува в урея or пикочна киселина, тъй като в оригиналната си форма веществото би било токсично за организма. Това важи особено за обитателите на земята. Защото пикочна киселина е трудно да се разтвори в вода, той се екскретира като кристално вещество или като пастообразно вещество с екскрементите. За разлика от пикочна киселина, урея is вода-разтворим и е основният отделителен продукт на гръбначните животни. Когато се натрупва урея, в организма се повишава осмотичното налягане. Следователно по-големи количества урея първо трябва да се разтворят вода. Повечето сухоземни гръбначни са способни да концентрират урина. В тяхната черен дроб, карбамидът се произвежда като част от цикъла на карбамид, в който въглероден диоксидът играе важна роля като изходен материал в допълнение към амоняка. От черен дроб, карбамидът достига до бъбреците и оттам преминава към мехур и напуска тялото. В допълнение към амоняк, амоний и креатинин са също вещества за отделяне и се отделят от хората предимно чрез урината. Съпътстващите екскретни вещества обикновено са вода и смазочни вещества, които мигрират в екскретите предимно за чревно преминаване. В допълнение на азот екскреция, екскрецията на соли е важно и за човешкото тяло. За да регулира осмозата, организмът трябва да участва в селективната екскреция на соли и по този начин коригирайте солта концентрация. Тази селективна екскреция се осъществява предимно чрез урината. В по-малки количества екскрецията на соли протича и чрез потта. По този начин тялото предотвратява концентрация на разтворените вещества от превишаване и установява допустимо водно съдържание. По този начин екскрецията служи на много цели за хората. Детоксикация, осморегулацията и контролът на киселинно-алкалния баланс са сред най-важните, но отделянето също е свързано с терморегулацията в смисъл на изпотяване.
Болести и неразположения
Всеки отделителен път може да бъде засегнат от болест. Например, дисфункция може да присъства в потни жлези, което води до хиперхидроза, хипохидроза, анхидроза, бромхидроза или хромидроза. Хиперхидрозата е прекомерната активност на потни жлези, които могат да бъдат хронични или остри. Мозък болестите често причиняват такава хиперактивност. Особено ако прекомерното изпотяване е предимно локално, причината може да е увреждането на инервацията на някои жлези. При анхидрозата е налице обратното явление. По този начин производството на пот значително намалява при анхидроза. Този тип оплаквания обикновено са симптоматични и по този начин възникват в контекста на определено основно заболяване, например придружаващо туберкулоза. При бромхидроза потта поема необичайно силна миризма, а при хромидроза променя цвета си. И двете прояви обикновено се отнасят до първични заболявания, като напр сифилис. Отделителните заболявания също могат да се появят като болести за съхранение, като например Болест на Уилсън. При това заболяване тялото се съхранява мед вещества в органите, увреждащи черния дроб до степен на цироза. Групата от болести за съхранение на лизозоми също води до нарушена екскреция и обикновено се свързва с ензимни дефекти. От друга страна, излишъкът на пикочна киселина се появява през подагра, например. Също толкова добре, всички бъбрек, чернодробни и чревни заболявания могат олово до оплаквания за екскреция. По същия начин, симптоматична екскреторна дисфункция често се среща при заболявания на нервната система, поради нарушена регулация на нервната система.
