Настойничество – причините
В Германия през 1992 г. настойничеството като правна грижа за благополучието на съответното лице замени настойничеството и настойничеството за немощ, което беше в сила дотогава. Предимството на запрещението е, че лицето под запрещение има повече права, а настойникът има по-голям контрол. Освен това директивата за грижи не трябва да бъде изчерпателна, а може да се прилага само за определени области.
Предпоставка за настойничество е обективна нужда от помощ и подкрепа. То може да бъде установено само ако съответното лице вече не може да управлява делата си без помощ. Причините за това могат да бъдат психични заболявания, вродени умствени, физически или психологически увреждания. Пример за умствено увреждане е умственото влошаване при пациенти с деменция.
Различни разпоредби в Австрия и Швейцария
Представителството за възрастни трябва да се прилага само в онези области, където е абсолютно необходимо. За да се гарантира това, от 1 юли 2018 г. съществуват четири форми (или нива) на пълнолетно представителство:
- Прокси за здравеопазване: С прокси за здравеопазване всеки, който е напълно способен да взема решения, може да посочи точно кой може да действа от негово име в бъдеще, ако вече не е в състояние да го прави сам. Можете също така да назначите различни упълномощени представители за различни области от живота си. Следователно с пълномощник за здравеопазване можете да запазите възможно най-голямото самоопределение във фази, в които вече не можете да вземате решения сами. Можете да прочетете повече за това тук.
- Избран пълнолетен представител: Ако някой не е направил разпоредби чрез пълномощник за здравеопазване, понякога все още е възможно хора, които вече не са напълно способни да действат, да назначат избран пълнолетен представител за себе си.
- законово пълнолетно представителство: От юли 2018 г. това замени „правомощията на представителство на най-близките роднини“ и е опция, ако не е създадено пълномощно за здравеопазване и „избрано пълнолетно представителство“ не е възможно.
- Съдебно представителство за възрастен: Това замества предишното „настойничество“ и може да се обмисли, ако няма пълномощно и не е възможно друго пълнолетно представителство (избрано или законово).
Например KESB може да нареди настойничество, ако някой вече не е в състояние сам да се грижи за важни неща. С други думи, назначава се настойник и се определя точно за кои области от живота на лицето (напр. жилище, пари, здраве) отговаря и какви възможности има. Съответно има различни видове настойничество.
Например, в случай на придружаващо настойничество, настойникът предлага на съответното лице само съвети и подкрепа с нисък праг – но съответното лице остава отговорно за всички въпроси. В случай на представителна помощ, от друга страна, консултантът може да сключва договори и да извършва сделки от името на съответното лице. В случай на настойничество с участие заинтересованото лице и настойникът могат да вземат решения (като например сключване на договори) само със съгласието на другия.
Предлага настойничество
В Германия всеки може да подаде молба до компетентния местен съд (съд по настойничество) за настойничество, ако има основателни подозрения, че той или друго лице вече не може да се справя с ежедневието без правна и организационна помощ.
Съдът по настойничеството трябва да разгледа тази молба и да назначи експертиза. Това са служители на съда, които посещават лицето в битовата му среда и лекари, които документират здравословното му състояние.
Ако се прецени, че съответното лице не е в състояние да представлява адекватно интересите си, се назначава настойник ad litem за срока на съдебното производство. Това може да бъде доверено лице на съответното лице, адвокат или служител на органи и асоциации за грижи.
Съдебно заседание
Съдия решава необходимостта от настойничество и назначаването на настойник. Той получава всички експертизи и трябва да създаде лично впечатление за съответното лице. За да направи това, той посещава съответното лице лично в болница, дом за възрастни хора или у дома. Съответното лице обаче може също да откаже изслушване в личната си среда. След това изслушването се провежда в съда.
В последната среща съдията обяснява на лицето, за което се грижат, как той или тя ще реши.
Кой става настойник?
Ако съдът не знае доверено лице, което желае да поеме грижите, се назначава професионален настойник. Това могат да бъдат социални работници или адвокати, които си изкарват прехраната като представляват и се грижат за голяма група хора, за които се грижат. Професионалните болногледачи обикновено получават фиксирана такса. Само ако отделно лице не е в състояние да осигури грижи, асоциация за грижи или публичен орган може да бъде назначен за настойник.
Обхват на грижите
Настойничеството се установява само за тези сфери на отговорност, които съответното лице не може да изпълнява самостоятелно. В зависимост от способностите на лицето се установява или цялостно настойничество, или настойничество за следните области:
- Медицинско лечение и грижа за здравето
- Грижа за имота
- Право на пребиваване
- Жилището има значение
- Контрол на поща и телефон
Задачи на настойника
В зависимост от определената зона на грижа, болногледачът извършва банкови транзакции за своето протеже, разпределя пари за определени периоди от време, сключва договори с наемодатели и домоуправители и придружава получателя на грижите до лекаря. От само себе си се разбира, че лекарите са освободени от задължението си за поверителност спрямо болногледачите. Получателят и болногледачът решават заедно кое медицинско лечение е най-добро.
Личният контакт между болногледачите и тяхното протеже е от решаващо значение. При никакви обстоятелства не е достатъчно болногледачът да се занимава само с кореспонденция и правни въпроси и да не посещава редовно лицето, за което се грижат. На практика обаче това често не е така. Ето защо политиците в момента преразглеждат закона за настойничеството и може да го реформират.
Ограничения на правомощията за вземане на решения
Законът за настойничеството определя ситуации, в които настойникът не може да взема решения сам, а трябва да получи одобрението на компетентния съд. Те включват преди всичко
- медицински лечения или интервенции, които са свързани с висок риск за живота или висок риск от трайно увреждане на здравето (освен при спешни случаи)
- стерилизиране
- Настаняване в закрито отделение на болница или старчески дом
- Прекратяване на съществуващи наеми
Край на настойничеството
Съдът по настойничеството трябва да вземе решение за прекратяване или продължаване на запрещението най-късно след седем години. В повечето случаи компетентният съд определя по-ранна дата, до която необходимостта от грижи трябва да бъде преразгледана, когато назначава настойник.
Независимо от това, лицето под запрещение или неговият настойник могат да уведомят съда по всяко време, че изискванията за запрещение междувременно са се променили или дори са престанали да се прилагат. След това съдът трябва да реши дали да прекрати запрещението.
Ако лицето под запрещение не е доволно от своя настойник, то може да предложи на съда друг настойник. Този човек трябва да е също толкова подходящ и готов да поеме грижите. Ако настойникът не изпълнява задълженията си, той ще бъде уволнен от съда.
