Диагностика
Първо, a медицинска история (анамнеза) и преглед на засегнатата област от лекар (за предпочитане УНГ специалист или зъболекар). В острия стадий на остеомиелит, повишен кръв скорост на клетъчно утаяване (BSG) и голям брой бели кръвни телца в кръвна картина (левкоцитоза) играят основна роля в диагностиката на остеомиелит. И двете форми на остеомиелит могат да бъдат открити при рентгенови лъчи, въпреки че в някои случаи те се откриват доста късно.
Като правило компютърна томография (CT), ядрено-магнитен резонанс (MRI) или дори кост сцинтиграфия са по-добри. Всички тези методи обаче са и по-скъпи и по-сложни, поради което се използват само ако подозрението не може да бъде потвърдено предварително. Диагнозата може да бъде потвърдена само с тъканна проба (биопсия) на засегнатия регион. Важно диференциална диагноза до остеомиелит в челюстна кост е костен тумор.
Терапия
Терапията зависи от тежестта на заболяването. Понякога в ранните етапи е достатъчна консервативната терапия с подходящ антибиотик и обикновено трябва да се провежда за около три седмици. бифосфонати, които помагат да се предотврати разграждането на костното вещество, също са опция за наркотици. Ако консервативното лечение не обещава подобрение или вече е изпробвано без успех, може да се извърши и хирургическа интервенция.
При тази процедура се отстраняват секвестрите и мъртвите парчета кост. Понякога някои зъби трябва да бъдат премахнати. В допълнение, най-външният костен слой може да бъде премахнат (декортикация), за да се осигури по-добро кръв циркулация в костта. И тук обаче е изключително важно последователното продължаване на антибиотичната терапия. Последната опция винаги е (частичната) резекция на челюстната кост, която при необходимост може да бъде заменена с пластини или присадки.
операция
Остеомиелитът в челюстта винаги трябва да се лекува консервативно в началото, ако състояние все още го позволява. Тъй като това е възпаление, първо трябва да се приложи антибиотик, за да се спре възпалението и по този начин да се предотврати прогресирането на остеомиелит. В допълнение, хипербарна кислородна терапия може да се използва за убиване бактерии които оцеляват само в условия без кислород (анаероби).
Често обаче остеомиелитът в челюстта е толкова напреднал, че само операцията може да помогне. При тази операция, челюстна кост който е починал в резултат на напреднал остеомиелит, трябва да бъде отстранен, както и най-външният костен слой, така че все още непокътнатата останала челюстна кост да получи подобрено кръв циркулация (васкуларизация). В особено тежки случаи обаче може да се наложи да се отстрани цяла част от челюстта, тъй като костната област вече е мъртва.
Това се нарича частична резекция на челюстта. Дори ако това е драстична процедура, все пак е възможно, защото в противен случай възпалението може да прогресира все по-напред и не само челюстна кост но и други кости от череп може да бъде засегната. Това трябва да се избягва на всяка цена. За да „напълните“ челюстта отново с кост, трябва да се поставят или костни присадки, или пластини, за да се стабилизира челюстта.
