Въведение
За поставяне на импланта, челюстната кост трябва да има подходяща ширина и дълбочина, за да се осигури здраво задържане на импланта. За съжаление това не е така при всички пациенти. Поради ранна загуба на зъби, частична протези носени за по-дълъг период от време или пародонтит, костта при тези пациенти е намалена до такава степен, че имплантирането не е възможно. Също така в максиларен синус често има много малко кост в горна челюст за поставяне на имплант. И в двата случая обаче уголемяването на челюстната кост може да създаде условия за имплантиране.
Горната челюст
В разговорно изражение само горният ред зъби често се нарича „ горна челюст, но всъщност горната челюст е най-голямата кост на средната повърхност. С горния си ръб той ограничава очните кухини, оформя в долния ръб пропуска за горния зъбен ред и в центъра външната стена на носната кухина. Достигане до вътрешността на череп, той също представлява част от костното небце.
Части от горна челюст са кухи, облицовани с лигавица и са свързани с носната кухина. Следователно тези кухи пространства също се наричат параназални синуси - или тук максиларни синуси. Те служат за затопляне и овлажняване на въздуха, който дишаме.
По-нататъшни назални синуси съществуват, например, в челната кост. Ако лигавиците на параназални синуси набъбват по време на настинка, отворите към носната кухина може да се блокира, което значително ограничава потока на слуз. Това прави синузит болезнени и понякога доста упорити.
В долния ръб горната челюст е назъбена, за да побере пародонта на горните зъби. Корените на зъбите и максиларните синуси понякога се приближават доста близо един до друг, дори може да се случи корените на зъбите да растат в максиларен синус, където след това те са покрити само от лигавица. Следователно може да се случи, че възпаление на зъбния корен продължава в максиларен синус или че а синузит става забележим с зъбобол.
Всички статии от тази поредица:
