Синовиална течност

дефиниция

Синовиалната течност, наречена „синовиална течност“ в медицинската синовия и в разговорната реч, е вискозна и бистра течност, която присъства в ставните кухини. Образува се от лигавицата от ставна капсула и служи за намаляване на силите на триене по време на движения на ставите и за захранване на съединението хрущял с хранителни вещества. Освен това синовията се намира и в обвивките на бурсите и сухожилията.

Образуване на гелната течност

Ставната течност (синовия) се образува от така наречените синовиоцити. Те се наричат ​​още синовиални клетки и подреждат синовиалната мембрана, наричана още синовиална или синовиална мембрана. Синовиоцитите се различават значително по външния си вид и в основата си има два типа: тип А и тип В.

Клетките от тип А имат по-скоро разлагаща се функция, като абсорбират и разтварят клетъчните отломки и други остатъци. Тези от тип В са действителните и произвеждащи синовиоцити. Те произвеждат смес от хиалуронова киселина, колаген и фибронектин, като последните два са важни компоненти на самата синовиална мембрана. Хиалуронова киселина, наричан още хиалуронан, заедно с вода и други образуващи слуз продукти на синовиоцитите, е основният компонент на синовиалната течност и осигурява нейния вискозитет. В допълнение, синовията също съдържа електролити намлява ензими които заедно с водата идват от кръв плазма.

Функция на синовиалната течност

Както вече споменахме, синовиалната течност има две важни функции. От една страна, той служи за намаляване на триенето по време на напрежение в ставите и в допълнение за захранване на ставата хрущял с хранителни вещества и кислород. Хиалуронанът е отговорен главно за вискозитета на течността.

Той свързва водата и я превръща в по-вискозна маса, която не просто се изтласква от ставното пространство под стрес, но остава там. Това до голяма степен предотвратява директен контакт между двете ставни повърхности. Интересното е, че синовията също има свойството, че нейният вискозитет намалява по време на срязващи движения, така че може да служи като смазка, например при бързи движения, които предизвикват високи срязващи сили.

Втората му важна функция е да храни ставата хрущял. Ставният хрущял не е проникнат от съдове и следователно не е доставен с кръв. Следователно, както хранителните вещества, така и кислородът могат да достигнат до хрущяла само чрез дифузия от ставната течност. Това е възможно само защото тъканите като хрущяли или връзки имат много бавен метаболизъм и поради това нямат голямо търсене на тези вещества. Свойството на бавен метаболизъм е известно още като брадитрофно.