Максиларен синус

Въведение

Максиларният синус (Sinus maxillaris) е най-големият параназален синус по двойки. Той е с много променлива форма и размер. Подът на максиларния синус често показва издатини, които се причиняват от корените на малките и големите задни зъби.

Максиларният синус е изпълнен с въздух и е облицован с реснички епителий. Има малък изход към нос, през които секрецията може да изтече и се извършва обмен на въздух. Поради местоположението си в горна челюст, той попада в специалността на УНГ лекаря като синусова кухина на нос. В същото време обаче той също попада в областта на стоматологията, тъй като се намира в горна челюст и е в пряк контакт с страничните молари, от които могат да произхождат заболявания на максиларния синус.

Анатомия на максиларния синус

Максиларният синус е най-големият синус на тялото. Той е подреден по двойки и има формата на пирамида, като основата му е отстрани на носната кухина и върхът му завършва към зигоматичния процес. По този начин максиларният синус се намира под окото.

Максиларният синус е свързан със средния носен проход чрез hiatus semilunaris. Покривът на максиларния синус често е много тънък и също така образува пода на орбитата. Задната граница е пробита от различни нерви намлява кръв съдове, които са отговорни за захранването на максиларния синус, но и на зъбите.

Чувствителната инервация на максиларния синус се осъществява чрез максиларния нерв. Подът на максиларния синус граничи с горна челюст и твърдото небце. Той също така съдържа горния зъбен сплит, нервен сплит.

Предната стена е дебела и съответства на предната страна на челюстта. Максиларният синус може да бъде развит по различен начин. При някои хора тя е ограничена до костта на горната челюст.

В случай на изразена аерация (пневматизация), максиларният синус може да има различни издутини. Прави се разлика между алвеоларния залив, зигоматичния залив, инфраорбиталния залив и палаталния залив. Алвеоларният залив има пространствена връзка с горните корени на зъбите.

При отстраняване на горните молари се установява връзка между устна кухина и може да се създаде максиларният синус. Това може да доведе до трансфер на микроби и възпаление на максиларния синус. Максиларният синус е облицован от респираторна ресничка епителий, което е типично за респираторен тракт.

В 25 до 50% от максиларния синус могат да бъдат намерени малки прегради, насочени към небцето. Тези дялове се наричат ​​Underwood септи. Обемът на максиларния синус може да бъде до 15 mL. Растежът на максиларния синус завършва на 20-годишна възраст.