Диагноза
Преди всяка остеопатична терапия, задълбочено проучване на пациента медицинска история (анамнеза) се провежда. Това е последвано от поредица от ръчна диагностика, ако е необходимо с диференциална диагноза. Включени са тестове за движение, палпация на напрежението и болезнени структури, които позволяват на остеопата да създаде профил на позата на пациента и по този начин да идентифицира зоните, отговорни за болка.
Това е началният принцип и основата за остеопатично лечение. Неговите задълбочени познания за структурите и функционалните процеси на опорно-двигателния апарат и неговите взаимодействия с вътрешни органи дава възможност на остеопата да усети и да реши причината за нарушенията с насочени техники или да разхлаби напрежение. Той трябва да разбере връзките, за да лекува причината за оплакванията, а не настоящите симптоми.
Точно затова внимателният и в никакъв случай забързан и повърхностен преглед е много важен за остеопата. Важно е да се открият запушванията в тялото, тъй като обикновено местоположението на симптомите не е идентично с причината за симптомите. Например, замаяност и шум в ушите могат да идват от запушен шиен отдел на гръбначния стълб или сърце болка може да кристализира като проблем на гръдния отдел на гръбначния стълб.
Когато е подходящо, остеопатът работи в тясно сътрудничество с лекаря и в тази дисциплина. След създаването на подробен профил на пациента трябва да се намери най-добрата техника на лечение. MET (Мускулна енергийна техника) представлява лек вариант за лечение на опорно-двигателния апарат. ставите се мобилизират ритмично с мускулна сила на пациента (мускулна енергия) и се връщат в нормалното (физиологично) положение.
Освен това съкратените мускули се разтягат, отслабените мускули се укрепват и отоци (задържане на вода в ставите) са мобилизирани. При MET се третира и околната тъкан, т.е. тъканта е по-добре „напоена“ (кръв намлява лимфа циркулацията се стимулира). Това е съвсем по-ефективно и трайно, отколкото чиста импулсна техника, като глупавото уреждане.
Освен това пациентът трябва активно да участва и да участва в упражненията. Това прави лечението по-разбираемо за пациента и му дава възможност да развие по-добро осъзнаване на тялото и да се справя по-съзнателно с тялото си и болестта. Основният фокус на техниката на мускулната енергия е болка и оплаквания на опорно-двигателния апарат, напр. класически болки в гърба, синдром на рамо-ръка, оплаквания в коляното, лакътя или стъпалото, но също така и напрежение главоболие, мигрена, бронхиална астма намлява сърце оплаквания.
Като цяло техниките за мобилизиране имат пряк или косвен ефект върху неправилни позиции на един или повече ставите. Мобилизиращата сила идва от терапевта и отива директно в ставата или действа върху напрегнатите или скъсени мускули. Сравнително нова форма на терапия е техниката на миофасциалното освобождаване (отдих техника).
Робърт Уорд го описа като интегрираща техника, която съчетава множество ръчни терапевтични механизми. Това е комбинация от, техники на меките тъкани, техника на мускулна енергия, функционална индиректна техника и кранио-сакрална техника. Отправната точка за тази техника е човешката фасциална система.
Фасциите са жилави кожи, състоящи се от съединителната тъкан които обгръщат и свързват всички части на тялото като кости, мускули и органи. Всички фасции заедно образуват триизмерна мрежа, която държи тялото заедно. Следователно е лесно да си представим, че (напрежението) в отделните мускули може да причини последствия в цялото тяло.
Следователно целта на техниката е да интегрира нарушения сегмент или тъкан в непокътнатия модел на движение на организма. Все още има редица различни техники и възможности за лечение, като например тригерна терапия, техники за позициониране, „Общо остеопатично лечение“ (GOT), техника на Джоунс и много други. При силно остри случаи лечението на болката винаги е основният фокус.
Целта е да се облекчи болката. Това може да се постигне и чрез проста еднократна настройка. За разлика от това са нежните мобилизационни техники.
Във фазата на възстановяване, когато болката отшуми, нежното насърчаване на циркулацията и мобилността е основната цел. За да се стабилизира и насърчи постигнатото подобрение, е важно пациентът да изпълнява специфични упражнения у дома по време на тази фаза. В последната фаза, когато болката е само лека или е изчезнала, започва основното остеопатично лечение.
Тук остеопатът има възможност да промени позата и структурите на тялото, които са причинили болката. Ако тази фаза бъде пропусната, болката всъщност винаги ще се появи отново при следващото натоварване, тъй като не са направени промени в структурите, които биха могли да предотвратят това от остеопатична гледна точка.
