Ваксинация, ваксина и бустер
За предотвратяване на инфекция с a хепатит Вирус В, комисията за постоянна ваксинация (STIKO) препоръчва множество активни ваксинации срещу хепатит Б вирус. Ваксината се състои от протеиново вещество (HbsAG), което е генетично конструирано от бирена мая и обогатено с алуминиеви съединения за подобряване на активния контрол на вируса от собственото тяло (имунен отговор). Освен това ваксината съдържа някои стабилизиращи компоненти (антибиотици, формалдехид или феноксиетанол).
Ваксинацията обикновено се прилага в мускула (интрамускулно) на горната част на ръката (делтоиден мускул) или при деца в стегнат мускул. Тук тялото се имунизира от факта, че ваксината съдържа вещество, което много прилича на повърхностната структура на хепатит В вирус (Hbs антиген). В резултат на това тялото се научава да разпознава тази структура (и също така да я разпознава отново в случай на правилна инфекция) и да предприема действия срещу нея.
Това се прави чрез образуване на частици-прехващачи (антитела), които могат да се свържат със съответната повърхностна структура. Въоръжени с тези познания за повърхностната структура и свързаните с нея улавящи частици, тялото след това може успешно да се отблъсне хепатит B инфекции в бъдеще. Стандартната ваксинация трябва да се дава на всички деца под формата на 3 ваксинации (основни имунизации) след раждането (седмица 0), на възраст от 1 месец и 6 -12 месеца след първата ваксинация. Приблизително 2 - 6 седмици след 3-тата ваксинация, защита срещу хепатит Б вирусът започва и продължава около 10 години.
След 10 години се препоръчва да се определи броят на съществуващите защитни молекули (анти-Hbs) в кръв и да се извърши допълнителна ваксинация в зависимост от стойността (с титър на ваксинация <100 IU). В допълнение, възрастни, които имат повишен риск от инфекция с хепатит Б вирус, независимо дали е на работа или не (напр здраве служители за грижи), трябва да се уверят, че има достатъчно количество защитни молекули за борба с вируса в кръв (титър на вируса) и подложете на допълнителна ваксинация, ако е необходимо.
По същия начин имунокомпрометирани лица (напр диализа пациенти) трябва да имат редовни кръв тестове (проверки на титъра) и, в случай на стойност на анти-Hbs <100 IEl, направете бустер ваксинация. Ако възникне възможна инфекция, напр. Чрез нараняване с игла или контакт с лигавица с лице, заразено с хепатит В, постоянната комисия за ваксинация (STIKO) препоръчва т.нар. профилактика след експозиция. Това трябва да се извърши възможно най-скоро (<6 часа след контакт) под формата на така наречената активна и пасивна едновременна ваксинация.
Това означава, че и двете защитни вещества (антитела), които се борят с вируса веднага, но не образуват a памет (пасивна ваксинация) и вирусните компоненти (антигени) за образуване на собствените защитни молекули на организма (активна ваксинация) се ваксинират едновременно на различни места (напр. различни горни рамена). По същия начин бебетата с майки, заразени с хепатит В, трябва да получават такива профилактика след експозиция в рамките на 12 часа след раждането. Странични ефекти, които могат да възникнат при a ваксинация срещу хепатит В са временни кожни реакции (зачервяване, болка, подуване, подуване на лимфа възли) в областта на ваксинацията, алергични реакции, стомашно-чревни оплаквания, главоболие, болки в крайниците и треска.
В случай на по-тежки странични ефекти от ваксинацията, като алергични реакции, трябва да се потърси лекар, който може да прецени тежестта на реакцията и да планира по-нататъшни действия. Бременните жени и кърмачките не трябва да се ваксинират поради възможни нарушения в развитието. Освен това трябва внимателно да се прецени ваксинацията и да се наблюдават последователностите на ваксинацията при лица с непоносимост към компонентите на ваксината.
и Като цяло, ако HBs антигенният титър е достатъчен, рискът от инфекция се свежда до минимум след 3 ваксинации като част от основната имунизация. Трябва да се отбележи обаче, че не всички хора реагират еднакво добре на ваксината срещу хепатит В. Има пациенти, които генерират никакъв или само много нисък имунен отговор, те се наричат неотговарящи или с нисък отговор.
При такива пациенти трябва да се направят повече ваксинации от обикновено, за да се осигури адекватна защита. Тези лица обаче не винаги се филтрират от a кръвен тест за проверка на успеха на ваксинацията (определяне на титъра). В този случай съществува риск тези хора - въпреки формално достатъчна ваксинация - да развият хепатит В. По тази причина Постоянната комисия за ваксинация (STIKO) на института Робърт Кох препоръчва да се провери успехът на ваксинацията чрез определяне на титъра след 4-8 седмици за всички индикационни групи (пациенти с отслабена имунна система, професионално изложени лица, лица за контакт, пътувания до определени страни).
