Диализата е метод, базиран на апарат за лечение на някои заболявания или симптоми, при които бъбреците на тялото не са в състояние да изпълняват адекватно или изобщо работата си или при които пациентът вече няма бъбрек. По принцип при всички варианти на диализа, при всички на пациента кръв преминава през един вид филтър, освобождава се от вредни вещества и излишната вода и след това се връща в тялото в пречистено състояние - оттук и популярният синоним на диализа: измиване на кръвта. Поради това в повечето случаи това е бъбречна заместителна терапия поради терминал бъбрек недостатъчност.
Първата диализа на болното лице в съответствие с днешния принцип е проведена в Гисен през 1924 г. Технологията става достъпна за по-широка публика от около 1945 г. нататък и е обект на постоянно развитие с нарастващ брой приложения. Днес диализата е основата на бъбречната заместителна терапия, така че през 2010 г. в Германия имаше около 70,000 XNUMX пациенти, които се нуждаят от постоянна диализа, и броят им нараства.
Функции на бъбреците
- бъбрек, от които всеки човек обикновено има два, е един от най-важните органи на тялото, без който човешкото същество не би било жизнеспособно. Той не само регулира водата на тялото баланс чрез отделяне на урина. Той също така филтрира вредни вещества, които тялото не може да разгради от кръв и е от решаващо значение за поддържане на електролитния състав на кръвта, т.е. разтворените соли и йони.
Освен това бъбреците произвеждат хормони като Epo (еритропоетин), което е важно за кръв производство и вероятно е известно на повечето хора от колоезденето и регулира pH. Стойността на рН е мярка за съотношението на химичните киселини и основи в кръвта, което трябва да се поддържа постоянно в тесни граници. Бъбрекът също играе решаваща роля при адаптирането кръвно налягане.
Това показва значението на този орган и по този начин на диализата като важен терапевтичен вариант. Когато се използва диализна терапия, трябва да се прави разлика между остри оплаквания и хронични заболявания. В областта на острите събития диализата е подходяща за бързо възстановяване на жизнените функции.
Основните области на приложение тук са остра, внезапна бъбречна недостатъчност или високостепенна свръххидратация, която не може да бъде лекувана с лекарства, както и остро отравяне. Диализата обаче има най-голямо значение като най-важният инструмент за бъбречна заместителна терапия. Използва се, когато самите бъбреци вече не са в състояние да изпълняват възложените им задачи или вече не могат да ги изпълняват адекватно.
От една страна, това се случва, когато бъбреците вече не са налични, например като част от туморна терапия, при която и двата бъбрека трябва да бъдат отстранени. От друга страна обаче, по-голямата част от пациентите на диализа имат хронична бъбречна недостатъчност, т.е. бъбреци, които работят твърде слабо. И в двата случая гореспоменатите задачи се изпълняват от диализната машина. В редки случаи диализата се използва и в случаите на черен дроб заболяване.
