Микроби в носа
Влага и топлина. В нос има оптимални условия за микроби, които следователно основно се заселват там. Бактериите , като стафилококи и пръчковидните бактерии принадлежат към нормалната кожа или лигавицата микроби от нос.
Други микроби, като патогена Хемофилус, също принадлежат към здравите носната лигавица, но някои родове на зародиша са способни да причинят менингит. Хемофилус има особеността да расте само в присъствието на специфичен зародиш (Стафилококус ауреус). Стафилококус ауреус причинява инфекции на рани и свежда, но в същото време предлага хранителни вещества на хемофилус, така че хемофилусът да може да расте на първо място.
Това явление се нарича „феномен на медицинска сестра”, тъй като Стафилококус ауреус „Се грижи“ за Хемофилус като „медицинска сестра“. В допълнение, пневмококи, причинителите на патогени пневмония, се намират в малък брой в горната част респираторен тракт. Модели на заболяване, причинени от бактерии в нос засягат преди всичко респираторен тракт, като микроорганизмите, предавани от капкова инфекция намират пътя си в носа при вдишване. В допълнение на ларингит намлява пневмония, ринит (причинен от вируси) И влияние (причинено също от вируси) играят важна роля. Вирусните патогени обаче не принадлежат към нормалните компоненти на човешкото тяло.
Микроби в белите дробове
В белите дробове микробите са в състояние да причинят големи щети. В резултат на това заболяванията често са тежки или дори фатални. Най-видните примери за бял дроб болести, причинени от микроорганизми, са пневмонична чума и туберкулоза.
Yersinia pestis, пръчка бактерии които са причинили епидемия от чума през Средновековието, са патогени, разпространявани от гризачи. Следователно болестта чума е едно от заболяванията, предавани от животни (зоонози). При поглъщане чрез капкова инфекция, патогените навлизат в белите дробове през респираторен тракт, а болестта след това се проявява чрез кашлица с кървави, силно инфекциозни храчки.
Нелекуваната белодробна чума е фатална в над 90% от случаите. В днешно време болестта е почти унищожена от антибиотици, а хората рядко се заразяват при контакт с животни. За разлика от чумата, туберкулоза се причинява от така наречените микобактерии. Под влиянието на кислорода тези пръчковидни бактерии се развиват особено добре, така че обикновено се намират в дихателните пътища и по този начин и в белите дробове.
Симптомите на туберкулоза лесно се бъркат с тези на влияние. Пациентите често се чувстват тъпи и изтощени, но имат само леко повишена температура или почти никакви симптоми. След като симптомите на „първична туберкулоза“ отшумят, съществува вероятност патогенът да оцелее незабелязано в организма в продължение на години, докато „вторична туберкулоза“ избухне с хемоптиза.
В допълнение към бактериалните инфекции, гъбичните инфекции се развиват и в белите дробове, ако съответните микроби достигнат до тях. Бял дроб микозите (белодробна гъба) често се появяват при фермерите (особено в Америка), тъй като те влизат в контакт с спорите на гъбичките, докато работят на полето и ги вдишват. След това в белите дробове гъбичните спори причиняват пневмония, дихателни проблеми (напр
кашлица) и понякога дори се разпространява в други органи (напр черен дроб/мляко). Лечението на гъбични инфекции се провежда със средства, които инхибират растежа на гъбичките (антимикотици). Урогениталната система (бъбрек, уретера, мехур) е отговорен за връщането на вода и соли в тялото, но също така и за отделянето на урината, произведена в процеса.
Урината е филтрат на кръв плазма и следователно е подобен на нея по своя състав. Сама по себе си човешката урина не съдържа микроби. Ако в урината се открият микроорганизми, това показва например заболяване на пикочните пътища цистит.
Задействащите бактерии от родовете Pseudomonas (пръчковидни бактерии) или Staphylococcus (обикновено клъстерни кокуси) мигрират през пикочен канал от външната страна към вътрешната страна на мехур и се размножават там, което води до възпалителна реакция. Това се проявява чрез a изгаряне усещане и болка при уриниране, както и чувството за прекалено пълно мехур с константа позиви за уриниране. Особено млади, сексуално активни жени са засегнати от цистит, тъй като по време на полов акт съответните микроби се пренасят от външната генитална област, както и ректалната област в пикочен канал.
Жените имат много по-ниски пикочен канал (3-4 сантиметра) от мъжете (до 25 сантиметра), така че разстоянието на предаване също е много по-кратко. Ако инфекцията на пикочния мехур не се лекува, бактериите, които я причиняват, могат също да се разпространят в бъбреците чрез уретерите и да причинят възпаление на бъбречен таз (пиелонефрит) с болка-чувствителни бъбреци. Особено постоянни инфекции на пикочните пътища се причиняват от бактерията Escherichia coli (Е. coli), тъй като тази пръчиста бактерия се размножава бързо и при неблагоприятни условия и лечение с антибиотици не винаги работи.
По принцип микробите, които присъстват в пикочния мехур и причиняват възпаление там, винаги се отделят с урината. Най-важната диагностична мярка в случай на заподозрян инфекция на пикочните пътища следователно е изследването на дадена проба от урина. За тази цел се използва средният поток от сутрешната урина, след което малко количество урина се нанася върху инкубационна плоча и се инкубира за известно време в затоплящ шкаф. След това лекарят разпознава от колониите, които са израснали на плочата, кои микроби присъстват в урината и коя терапия трябва да се използва.
