Leishmania tropica принадлежат към голяма група бичувани протозои, които живеят вътреклетъчно в макрофаги в кожа тъкан и изискват преминаване на домакин между пясъчни мухи или пеперуда комари и гръбначни животни за тяхното разпространение. Те са причинители на кожата лайшманиоза, известна още като източна бубонна болест, която е преобладаваща предимно в Южна Европа и азиатските страни. Протозоите са способни да преживеят фагоцитозата, когато попаднат в кръвния поток и се размножават вътреклетъчно в макрофаги в кръв.
Какво представляват Leishmania tropica?
Бичуваните протозои Leishmania tropica образуват подвид от рода Leishmania и са известни също като хемофлагелати поради техния характерен начин на живот. Те изискват преминаване от страна на домакин между хора или други гръбначни животни и пясъчната муха (Phlebotomus) или пеперуда комар (Nematocera) за разпространение. Превключването на хоста е свързано във всеки случай с превключване между бичуващите (промастиготи) и неблаговенените (амастиготи) форми на патогена. В заразения комар, промастигот патогени узряват и активно се придвижват към ухапващия апарат на комара посредством техните биччета. Когато ухапвания от комари в кръв кораб на човек или друго животно гостоприемник, бичуващ патогени навлизат в околната тъкан. Те са разпознати от имунната система като враждебни и следователно се фагоцитират от полиморфонуклеарни неутрофилни гранулоцити (PMN). Leishmania tropica преживява фагоцитоза и първоначално се защитава вътреклетъчно. Те достигат действителните си клетки гостоприемници, макрофаги, след апоптоза на ПМН и подновена фагоцитоза - в този случай от макрофаги. Те се трансформират вътреклетъчно в макрофагите във формата на амастигота и могат да се размножават чрез разделяне. След повторно освобождаване на патогена в кръв, неинфектиран комар или вече заразен комар може да погълне патогени чрез неговия хобот, който се превръща обратно във формата на амастигота в комара, завършвайки цикъла.
Възникване, разпространение и характеристики
Leishmania tropica се разпространява главно в страни от Западна и Централна Азия. Ендемичната поява е показана в ивица от Турция до Пакистан, в части от Индия, в Гърция и в някои райони на Северна Африка. Паразитът е заразен само когато е въведен директно в кръвния поток във бичурлива форма. Естествено, заразяването става чрез ухапване от заразени пясъчни пеперуди или пеперуди. Патогените се намират в комара в непосредствена близост до смукателния апарат на комара. Те се изплакват с антикоагулантния секрет, който комарът изхвърля в рана от ухапване за предотвратяване на съсирването на кръвта и веднага се транспортират в околната тъкан. В тъканта те се улавят и фагоцитират от първата вълна на имунна защита срещу патогени, полиморфната неутрофилни гранулоцити, но в по-голямата си част те успяват да оцелеят при фагоцитоза, като произвеждат хемокини, които пречат на PMN да освобождават своите протеолитични вещества. В допълнение, бичуваната форма на патогена е в състояние да секретира хемокини, които потискат някои хемокини в неутрофилни гранулоцити които обикновено привличат други левкоцити , като моноцити и NK клетки. Чрез секретиране на ензим, който увеличава средното време за преживяване на неутрофилните гранулоцити от нормално няколко часа до два до три дни, патогените могат да „изчакат“ макрофагите, техните окончателни клетки гостоприемници, да се появят. Те активно подпомагат своя гранулоцит гостоприемник в секретирането на хемокини, които привличат макрофагите. Апоптозата, програмирана и подредена клетъчна смърт на PMN, стимулира макрофагите да фагоцитират апоптотичните клетки, без да освобождават техните протеолитични вещества. По този начин амастиготът Leishmania tropica може да бъде поет неразпознат и невредим от макрофагите заедно с фрагментите на гранулоцитите и сега е така да се каже вътреклетъчно безопасен. В макрофагите патогените се трансформират от промастигота в амастигота и се размножават чрез клетъчно делене.
Болести и разстройства
Leishmania tropica е причинителят на кожната форма на лайшманиоза. Ухапването от заразена пясъчница пренася патогена в кожа тъкан, което кара симптомите на заболяването да се появяват след инкубационен период средно от два до осем месеца. В изключителни случаи инкубационният период може да бъде много по-дълъг, до няколко години. Лайшманиозата tropica води до суха, силно кератинизирана кожа подутини, които са безболезнени и не сърбеж. Ако не се лекуват, кожните подутини обикновено се лекуват сами след 6 до 15 месеца, но понякога остават обезобразяващи белези. След излекуването на болестта обикновено има имунитет за цял живот. В редки случаи може да се появи повтаряща се (повтаряща се) кожна лайшманиоза след една до 15 години. Обикновено рецидивиращата форма на заболяването се проявява в множество папули, които бавно се разширяват на неравномерните ръбове и бавно ороговяват и зарастват от центъра. В папулите има относително малко патогени. За разлика от висцералните форми на заболяването (които са засегнали вътрешностите), кожната лейшманиоза тропика обикновено е по-доброкачествена, но обикновено оставя грозна белези. Малко системно действащи антибиотици а също и локално приложен антибиотик са на разположение за лечение. Нито ваксинацията, нито други директно превантивни мерки за предотвратяване на инфекция не съществуват. Най-добрата защита е да използвате мрежа против комари през нощта в зони с риск и да я прилагате репелент против комари през деня.
