Абсцес на черния дроб

Въведение

Черен дроб абсцесите се разделят на първичен и вторичен ход. Основният курс на черен дроб абсцес се причинява от бактериална колонизация чрез жлъчен мехур и жлъчка канали. Причината е или камъни в жлъчката или паразити.

Вторични форми на черен дроб абсцесите обикновено започват след операции или инциденти, но също и поради хроничен тонзилит, ендокардит, пъпна вена сепсис, късни ефекти на дивертикулит, апендицит, болест на Крон намлява улцерозен колит. Патогените, причиняващи черния дроб абсцес са Е. coli, ентерококи, клебсиели или бактероиди. В повечето случаи десният лоб на черния дроб е засегнат от абсцес, левия лоб на черния дроб много по-рядко. В 60% от случаите единични абсцеси се откриват в 40% няколко по-малки абсцеса.

Летилиния при чернодробен абсцес

За лечението на амебен абсцес на черния дроб има насока, която изброява как диагностиката и терапията на това заболяване могат да бъдат адекватно извършени. Лекарят може да следва указанията, но не е длъжен да ги спазва. Амебният абсцес на черния дроб се причинява от патоген, наречен „Entamoeba histolytica“.

Абсцесът може да се развие в животозастрашаваща клинична картина, тъй като може да причини сериозни усложнения (напр. Пробив в свободната коремна кухина). Затова добре обмислената диагностика и терапия са от решаващо значение за възстановяването на пациента. Като цяло всеки пациент с чернодробен абсцес трябва да бъде лекуван като болничен в болница.

Диагноза според указанията: Всеки пациент, който е бил в тропиците или субтропиците през последните няколко години преди началото на заболяването и сега страда от треска, сандък / коремна болка и повишените стойности на възпаление трябва да бъдат изследвани за чернодробен абсцес. Същото се отнася за всеки пациент с треска след престой в тропиците или субтропиците, който е бил отрицателно тестван за други тропически болести (напр малария). Диагнозата се поставя въз основа на клиничните симптоми на пациента, неговите възпалителни стойности и накрая откриването на маса в черния дроб от ултразвук.

Диагнозата се потвърждава от откриването на определени антитела в кръв които действат срещу патогена Entamoeba histolytica. Компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР на черния дроб) също може да се направи за оценка на абсцеса в черния дроб. В този случай ще се направи ЯМР на черния дроб.

Пробиви на абсцеса за директно откриване на патогена не винаги е задължително. Терапия според указанията:

За лечение на амебен чернодробен абсцес се препоръчва лекарствена терапия с метронидазол. Това е антибиотик, който е ефективен срещу патогена.

Първо трябва да се прилага чрез вена. За да се достигне и до останалите патогени в червата, се препоръчва терапия с друго лекарство, паромомицин. Тъй като други патогени, като бактериални патогени, са възможни и преди поставянето на окончателната диагноза антибиотици първо трябва да се даде, което обхваща и тези други патогени.

Цефтриаксон, например, е подходящ за тази цел. Мониторинг съгласно указанията:

По време на терапията състояние на пациента трябва да се наблюдава. Това включва редовни кръв брои, ултразвук мониторинг на абсцеса и проби от изпражнения, при които след терапия с паромомицин не трябва да се открива патоген.

Обща клинична на пациента състояние трябва също да се подобри значително скоро след началото на терапията. Терапия съгласно указанията: За лечение на амебен чернодробен абсцес се препоръчва лекарствена терапия с метронидазол. Това е антибиотик, който е ефективен срещу патогена.

Първо трябва да се прилага чрез вена. За да се достигне и до останалите патогени в червата, се препоръчва терапия с друго лекарство, паромомицин. Тъй като други патогени, като бактериални патогени, са възможни и преди поставянето на окончателната диагноза антибиотици първо трябва да се даде, което обхваща и тези други патогени.

Цефтриаксон, например, е подходящ за тази цел. Насоки мониторинг: На пациента състояние трябва да се наблюдава по време на терапията. Това включва редовни кръв брои, ултразвук мониторинг на абсцеса и проби от изпражнения, при които след терапия с паромомицин не трябва да се открива патоген. Общото клинично състояние на пациента също трябва да се подобри забележимо скоро след началото на терапията.