Хипотиреоидизъм (синоними: хипотиреоидизъм; хипотиреоидизъм; кретинизъм; микседем; хипотиреоидизъм; ICD-10-GM E03.-: други хипотиреоидизъм) се отнася до хипотиреоидизъм. Тялото вече не получава достатъчно количество щитовидна жлеза хормони трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4). Основният резултат е, че метаболитните процеси в организма се забавят и работата се намалява.
Причината за тази дисфункция на щитовидната жлеза при деца е дефицит на йод, което след това води до картината на кретинизма. То може олово до нарушения на физическото и психическото развитие.
Друга причина, която засяга предимно възрастни, е тиреоидит Хашимото (автоимунно заболяване на щитовидната жлеза).
Хипотиреоидизъм е най-често срещаното ендокринно заболяване след диабет диабет.
В допълнение, хипотиреоидизмът също играе роля като вторично заболяване след операция на щитовидната жлеза, като например тиреоидна (хирургично отстраняване на цялото щитовидната жлеза).
Разграничават се следните форми на хипотиреоидизъм при възрастни:
- Първичен (тирогенен) хипотиреоидизъм [регулаторната верига в щитовидната жлеза е прекъсната].
- Най-често резултат от автоимунно заболяване като тиреоидит на Хашимото
- Ятрогенно причинено (причинено от медицински процедури) - след струмектомия (отстраняване на щитовидната тъкан), след радиойод притежава, индуцирани от лекарства (напр. тиреостатични лекарства, литий, сунитиниб, амиодарон)
- Вторичен хипофизарен хипотиреоидизъм [регулаторна верига в хипофизната жлеза се прекъсва, например поради недостатъчност / слабост на предния лоб на хипофизната жлеза]
- Третичен хипоталамусен хипотиреоидизъм [по подразбиране зададената точка отсъства поради дефицит на TRH, напр. В контекста на увреждане на хипоталамуса, синдром на Pickardt или синдром на еутиреоиден] (много рядко)
Съотношението между половете: мъже и жени е 1: 4.
Честотен пик: автоимунният хипотиреоидизъм се проявява предимно след 60-годишна възраст.
Разпространението (честотата на заболяванията) е 1% (в Германия).
Честотата (честотата на новите случаи) на автоимунен хипотиреоидизъм е приблизително 4 случая на 1,000 население годишно при жените и 1 случай на 1,000 население годишно при мъжете (в Германия). Честотата на вродения (вроден) хипотиреоидизъм е 1 заболяване на 3,000-5,000 новородени годишно. Честотата в детство и юношеството за хипотиреоидизъм в Тиреоидит на Хашимото е 0.5 болест на 1,000 население годишно. Честотата в детство и юношеството за хипертиреоидизъм in Болест на Грейвс е 1 болест на 100,000 XNUMX население годишно.
Курс и прогноза:Тиреоидит на Хашимото често засяга пациенти, които са без симптоми за дълго време. Диагнозата често се поставя само в хода на гуша диагноза или много късно в случай на явен хипотиреоидизъм. Хипотиреоидизмът е лесно лечим. Като правило засегнатите трябва да заместват хормона на щитовидната жлеза Т4 до края на живота си. Много пациенти развиват ранна атеросклероза (артериосклероза, втвърдяване на артериите) с течение на времето. В случай на постоянно хипотиреоидно състояние, стрес събития (напр. инфекции, хирургична злополука) или прием на вещества, които могат олово до хиповентилация (опиати, наркотици, успокоителни, алкохол), т.е. ограничено бял дроб вентилация, съществува риск от хипотиреоиди кома (микседема кома; много рядко). Смъртността (смъртност) на микседем кома може да бъде намалена до 20-25% благодарение на интензивното лечение.
Съпътстващи заболявания (съпътстващи заболявания): Хипотиреоидизмът е свързан (свързан) с 1.5-кратен риск от подагра при мъжете. Освен това, нелекуваният хипотиреоидизъм е свързан с депресия намлява тревожни разстройства.
