Тест за ADS при възрастни
Възрастни с ADHD могат да бъдат тествани по същия начин като децата, тъй като за всяка възрастова група са налични въпросници за симптомите и съпътстващите проблеми. За теста за чисто внимание има и цели тестови батерии, които лекарят може да проведе с пациента. Трудността обаче е да осъзнаете своя ADHD и да се консултирате с лекар.
По правило пациентите не са наясно със своето разстройство и считат симптомите за слабости в характера. Така че, ако ADHD не е диагностициран в началото на детство, хората научават за това късно или никога. Не е необичайно лекарят, който лекува пациента, за съпътстващи проблеми като депресия да бъде първият, който заподозре, че пациентът има разстройство с дефицит на вниманието. След това диагнозата се поставя чрез подробно обсъждане и преглед на всички години, през които проблемите са се развили. Поради това при възрастните дискусията с лекаря е по-важна от стандартизираните тестове, при които много пациенти, които са разработили стратегии за компенсация, също ще попаднат в класацията и няма да бъдат признати.
Диференциална диагноза
Тъй като за терапията е необходима точна диагноза, специфичните заболявания трябва да бъдат разграничени от диференциална диагноза. Това означава, че се използват типични изследвания, за да се изключат заболявания, които се проявяват симптоматично подобно на ADS. Диференциално диагностично разграничение може да се наложи и ако има подозрения за други заболявания в допълнение към ADHD, които затрудняват ситуацията. За допълнителна и по-подробна информация относно диференциална диагноза, моля кликнете върху диагностика на ADS: Диагностика на ADS.
Каква е разликата с ADHS?
При типичното ADHD симптоматичните комплекси на хиперактивност и импулсивност са на преден план. Засегнатите често показват типичната картина на „въртящ се Филип“, който не може да седи неподвижен и който не може да предаде посланието на другите. Следователно при тези форми на ADHD симптомите вече са забележими през детство а родителите и учителите на детето се консултират с лекар.
Дори при ADHD без хиперактивност, симптомите съществуват оттогава детство, но много често се пренебрегват. Тези деца изпитват подобно сетивно претоварване като при ADHD, при което е трудно да се отделят важните от маловажните и следователно да поемат твърде много стимули от заобикалящата ги среда. Разстройството на вниманието и концентрацията е резултат от това прекомерно търсене, тъй като твърде много информация просто се хвърля върху тях едновременно.
Хиперактивните деца компенсират това с движение, забележимо поведение и импулсивни реакции. Хипоактивни, т.е. „недостатъчно активни” деца с ADD се опитват да се затворят от външния свят и да се прибегнат в своето въображение. Това създава образа на типичния „мечтател“, който също изпитва затруднения с концентрацията и поради това има проблеми в училище.
Тази мечтана липса на ум обаче често се тълкува като нормална срамежливост и затвореност, а трудностите в училище като липса на интелигентност. Това може да има сериозни последици, тъй като провалите и социалните проблеми след това се приписват на собствения характер и оказват огромно напрежение върху самочувствието. Тогава това благоприятства свързаните с тях проблеми в по-късния живот, като напр депресия и социална изолация.
Поради трудността при идентифициране на разстройството, ADHD следователно има по-висок риск от психологически проблеми и поведенчески проблеми, отколкото ADHD. Освен това по-често продължава и в зряла възраст, което се дължи не само на липсата на терапия и трябва да има други причини. Все още обаче не е ясно какво причинява симптомите и откъде идва разликата между хипер- и хипоактивните форми на ADHD.
Някои механизми, като нарушено предаване на сигнал в мозък, са общи за двата типа, докато разликите, които водят до различните прояви, все още не са напълно проучени. За всички видове ADHD обаче се прилага следното: ранното разпознаване и лечение на симптомите намалява нивото на страдание при почти всички пациенти и им дава възможност да живеят неограничен живот. Много симптоми на ADHD са подобни на тези на Синдром на Аспергер, което е разстройство на аутизъм спектър.
Социалната изолация, психологическите аномалии и неподходящото поведение са особено чести и при двете разстройства. Някои пациенти всъщност имат и двете нарушения, но обикновено има само едно състояние което трябва да бъде идентифицирано. Поради тази причина дефицитът на внимание, типичен за ADHD, трябва да се разграничава от симптомите, подобни на аутизъм.
