Степен на увреждане (GdB)
Степента на увреждане (накратко GdB) е мярка за увреждане на индивида във всекидневния живот поради последствията от болестта. Синдромът на обструктивната сънна апнея също може да има далечни последици за засегнатите и неговите ефекти могат да бъдат частично разпознати с помощта на GdB. Има някои насоки за това, които могат да се използват като грубо ръководство.
Синдром на обструктивна сънна апнея без нужда от нощна вентилация могат да бъдат кредитирани до GdB 10, докато CPAP и BIPAP терапията се разпознават с до GdB 20. Ако терапията не е възможна или състояние остава лошо въпреки изчерпаните терапевтични мерки, това може да доведе до признаване на тежко увреждане (т.е. GdB 50). Всички фактори на пациента обаче винаги трябва да се вземат предвид при определяне на GdB, за да може да се представи възможно най-пълна картина на всички функционални увреждания. Следователно горепосочените стойности следва да се разглеждат само като насоки.
Диагноза
За надеждна диагноза на синдрома на сънна апнея се използва лабораторен преглед на съня. Пациентът спи една нощ в лабораторията за сън и по време на сън, в допълнение към мозък вълни, съдържанието на кислород в кръв, честотата на дишане, пулс и кръв се измерва налягането, както и потокът на дишането. С цялата тази информация може да се получи цялостна картина на функцията на тялото по време на сън за пациент със синдром на сънна апнея.
В допълнение, синдром на сънна апнея пациентите трябва да си видят ухото, нос и лекар за гърло, който ще прегледа пациента за възможно дишане пречки: Назална полипи, много големи фарингеални сливици, наклонени носната преграда или много голям език може да доведе до проблеми с дишането по време на сън и поради това се наричат „дихателни затруднения“. Ако има достатъчно съмнения за наличието на синдром на обструктивна сънна апнея, е възможно да се диагностицира амбулаторно, като се използват така наречените нелабораторни мониторинг системи (NLMS). Това са компактни устройства, които записват параметри като дишане звуци, насищане с кислород в кръв, сърце скорост и респираторен поток (назален поток) през нощта, който засегнатото лице прекарва у дома. Данните се оценяват в лекарския кабинет или в лаборатория за сън. В допълнение, тази диагноза може да се извърши и в лаборатория за сън, където се прекарват една или две нощи и, в допълнение към гореспоменатите данни, ЕЕГ (електроенцефалограма, запис на мозък вълни), дългосрочни кръвно налягане, сърце могат да се правят вълни (ЕКГ) и видеозаписи (полисомнография).
