Синдром на задния тарзален тунел | Синдром на тарзалния тунел

Синдром на задния тарзален тунел

Задната тарзал тунелният синдром, от друга страна, засяга тибиалния нерв и се проявява във вътрешния глезен регион. N. tibialis, тибиалната част на N. ischiadicus, минава в дълбочината на мускулите на прасеца, дълбоката флексорна кутия, чак до стъпалото. Там тя минава по вътрешната страна на глезен през медиалната или задната тарзал тунел (= canalis malleolaris) към подметката на стъпалото.

По време на преминаването през тарзал тунел, тибиалният нерв е разделен на два нервни клона, страничен и медиален плантарен нерви. Преминаването през тарзалния тунел представлява съответно стесняване, така че е много вероятно синдром на затруднение на нерва на тибиалния нерв. Задната синдром на тарзалния тунел също обикновено се среща по-често от синдрома на предния тарзален тунел.

Анатомичното свиване се причинява от компактното разположение на различни структури. Retinaculum musculi flexorum, лигаментна структура между медиалния калканеус и вътрешния глезен, трябва да се подчертае. Както при предния синдром на тарзалния тунел, наранявания, фрактури, a ганглий, метаболитни нарушения (диабет диабет, подагра, хипотиреоидизъмИ т.н.)

или тендосиновит може да предизвика процес, заемащ пространство, който води до компресия на нервите. Друг рисков фактор за задната синдром на тарзалния тунел е механичното претоварване, причинено от дълги бягане за здраве („Joggers Foot“). Решаваща за диагнозата е преди всичко информацията, предоставена от пациента по време на анамнезата (разпит от лекаря) и клиничния преглед. По време на този преглед често има натиск болка зад засегнатия вътрешен глезен, а знакът на Хофман-Тинел често е положителен.

За да провери този знак, проверяващият потупва нервните пътища и може да накара пациента да се наелектризира болка в болезнената област. Електрофизиологични методи могат да се използват за измерване на скоростта на нервна проводимост на тибиалния нерв, която е намалена в тази област при синдром на тарзалния тунел. Тест за секреция на пот на ходилото на крака с помощта на нинхидринов тест също може да бъде информативен, тъй като често се намалява при синдром на тарзалния тунел.

ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) има решаващото предимство, че може да изобразява меки тъкани, като връзки и хрущял, много добре. Това е особено полезно при диагностика на глезенна става, където скъсани връзки или преразтягане и възпаление са особено чести. Магнитно-резонансното изобразяване се основава на движението на атомите и тъй като тялото ни е изградено до голяма степен от водни молекули, движението на тези молекули се използва главно за изобразяване. Това обяснява и защо белите дробове или кости не са особено добре видими при ЯМР. В тези тъкани няма много водни молекули.