Излагане на радиация
Поради използването на съвременни радиоактивни материали с бързо време на разпадане, облъчването е относително ниско. Във всекидневието тялото е изложено на минимално естествено излагане на радиация, което се измерва в Sievert и е около 0.2 мили Sievert, т.е. 2 хилядни от Sievert. Излагането на радиация зависи от вида на сцинтиграфия извършва.
В случай на щитовидна жлеза сцинтиграфия, това е около 1 мили сиверт, което е допълнителна експозиция, еквивалентна на около половината от естественото облъчване за една година. В кост сцинтиграфия, радиационната експозиция от 2.9 мили Sievert съответства на естествена радиация от около година и половина. Ако има индикация за сцинтиграфия, предимствата обикновено надвишават малките рискове, свързани с облъчването.
Радиоактивните вещества, използвани в сцинтиграфията, се разпадат много бързо и следователно не натоварват тялото и другите хора за дълго. Полуживотът е времето, необходимо на разпадането на половината радиоактивно вещество. Най-често срещаният елемент, използван в сцинтиграфията, технеций, има физически полуживот от 6 часа.
Въпреки това, когато се използват в човешкото тяло, радиоактивните частици също се екскретират през бъбреците, така че така нареченият ефективен полуживот е само два до три часа. Това означава, че най-късно три часа след инжектирането на радиоактивността радиацията вече е спаднала до половината от първоначалната си стойност. След максимум 6 часа остава само една четвърт и така нататък. Тогава най-късно от тялото не се излъчва значителна радиация.
Разходи за сцинтиграфия
Ако лекар предписва сцинтиграфия от всякакъв вид и тя се извършва, това е стандартна услуга за всички публични и частни здраве застрахователни компании. Това означава, че разходите са изцяло покрити. Например, разходите за сцинтиграфия на щитовидната жлеза възлизат на 20 до 50 евро.
Сцинтиграфията се използва за регистриране на голямо разнообразие от заболявания на органи и може да се използва по много различни начини. Например, той стана много важен при диагностика на тумори и при откриване на възпалителни процеси. В контекста на диагностиката на щитовидната жлеза сцинтиграфията се използва предимно за откриване на хипер- и хипофункция, както и на „топли и студени възли“ (кисти на щитовидната жлеза, тумори, автономни области и др.).
Сцинтиграфията на скелета позволява откриването или изключването на костни тумори или кост метастази, особено в хода на диагностика на тумора, но също така и на представянето на възпалителни заболявания на кости намлява ставите както и съществуващи костни фрактури. Може да се открие и евентуално разхлабване или инфекция на легнали ставни протези. В рамките на бъбрек диагностика, сцинтиграфията се използва главно за оценка на бъбречната функция (екскреционен капацитет) и бъбреците кръв поток, така че стесняване на бъбреците артерия със сигурност може да бъде открита като причина за хронична високо кръвно налягане.
Освен това, сцинтиграфски изследвания на бял дроб също са възможни, при което те се използват главно за изследване на белодробна перфузия (перфузионна сцинтиграфия) и белодробна вентилация (вентилационна сцинтиграфия). И двете процедури обикновено се използват за диагностициране на белодробни емболия (оклузия на белодробна артерия с кръв съсирек). При сърдечната диагностика също изготвянето на сърдечна сцинтиграма може да бъде полезно и да предостави информация за кръв поток в сърце ако стесняване на коронарните съдове or сърце заподозрени са атаки. Във всички области на приложение, споменати тук, обаче, може да се използва и сцинтиграфия мониторинг напредъка на процедурата или дори за следоперативна диагностика.
