Причини, развитие и рискови фактори
Астмата е многократно и внезапно стесняване (запушване) на дихателните пътища. Астматичен пристъп може да бъде предизвикан от различни стимули, които при здрави бял дроб нямат последствия, но при астматик възпалителна реакция на бронхите лигавицата може да се задейства. Лигавицата набъбва и отделя по-вискозна слуз.
По този начин бронхиалните тръби са лигавични и свити. Освен това мускулите на по-малките дихателни пътища се свиват като спазми, което прави дишане още по-трудно. Доставянето на кислород в белите дробове и по този начин на тялото се влошава; в краен случай животозастрашаваща състояние може да се случи.
Разработването на бронхиална астма е процес, повлиян от много фактори, в който участват фактори на околната среда, както и генетични предразположения. Прави се разлика между екзогенна алергична астма и неалергична астма. Смесените форми са чести.
Екзогенно-алергичната астма се основава на неправилно функциониращ отговор на имунната система. Възможните алергени са: Акари от домашен прах, плесени, косми и люспи от животни, цветен прашец и професионални алергени, като брашно за пекаря. Неалергичната астма се причинява от различни фактори, при които имунната система не се мобилизира: физическо натоварване, студен въздух, понякога топъл и влажен въздух, стрес и емоции (смях, плач, безпокойство).
Въпреки това, в повечето случаи и двете форми се срещат заедно, като постоянно възпаление на респираторен тракт при алергична астма например води до бронхиална хиперреактивност, което означава, че дори най-малките стимули като дим, парфюм или студен въздух причиняват чувствителност и лигавицата реагира по описания по-горе начин. Други специални форми са астма, предизвикана от натоварване (астма, предизвикана от стрес), която обикновено се среща в отдих фаза след физическо натоварване и индуцирана от лекарства астма, главно предизвикана от обезболяващи съдържащ ацетилсалицилова киселина - ASS (аспирин) накратко (компонент на повечето таблетки за главоболие). При алергична астма се извършва много специфична дисрегулация на имунния отговор (собствената защитна реакция на организма), която е насочена срещу вещества, които всъщност не представляват никаква опасност за организма.
Освен това повечето астматици имат повишен брой кръв ниво на IgE (имуноглобулин Е). IgE е специално антитяло на имунната система който действа като пратеник в тялото, за да посредничи в алергична реакция. В началото на заболяването понякога все още се открива задействащият алерген, на който тялото реагира.
В повечето случаи обаче с течение на времето се добавят все повече и повече задействащи алергени, което се нарича разширяване на алергичния спектър. Оригиналният стимул вече не се открива и избягването на задействащите алергени става все по-трудно. Например, човек трябва не само да се откаже от домашен любимец, но постепенно и от пролетни разходки и парфюми.
Психологическите фактори също играят роля. От една страна, те могат да повлияят на степента на заболяването, от друга страна те играят важна роля в справянето с болестта. Пациенти с бронхиална астма често имат други заболявания, които се броят сред атопичните клинични картини.
Атопията е генетично базирана готовност на организма да реагира на различни природни или изкуствени дразнители на околната среда с буен имунен отговор. Освен това бронхиална астма, атопичните заболявания също включват невродермит или „сено треска", например. Ако родителите имат атопични заболявания, рискът от дете, страдащо от астма, е до 50% по-висок.
Ролята на стреса в развитието на астма отдавна е много противоречива тема. В наши дни обикновено се смята, че стресът под формата на психологически конфликти не е причина за астма. Въпреки това със сигурност е вярно, че стресът може да има допълнителен засилващ ефект върху развитието на астма.
Трябва обаче да се прави разлика и между физически (т.е. физически) и психологически стрес. Ясно определена форма на астма е астмата при натоварване, т.е. тя се появява по време на физическо натоварване, често особено по време на физически стрес на студен въздух. Острият психически стрес често води до повишен дишане (хипервентилация), което в дългосрочен план може да затрудни дишането.
Трябва да се вземат предвид обаче и други фактори, за да се развие астматично заболяване. В много случаи обаче няколко фактора като студ, генетика, полени и други влияния на околната среда в комбинация играят решаваща роля за развитието на астма. Астмата може да бъде причинена от различни фактори.
Едно от тях са лекарства, особено така наречените НСПВС (нестероидни противовъзпалителни лекарства), като напр Аспирин® или ибупрофен. Тази форма на астма е известна още като аналгетична астма. Пълните механизми зад този спусък все още не са напълно разбрани.
Най-често срещаното предположение е, че дългосрочната употреба на, например, аспирин or ибупрофен причинява промяна в баланс между две важни пратеници. Единият е простагландин Е2, който разширява дихателните пътища и се произвежда само в намалена степен от аспирина. Другото вещество са левкотриените, които карат дихателните пътища да се свиват и се произвеждат в по-големи количества, ако аспиринът се приема за по-дълъг период от време.
Това измества баланс между тези две вещества към левкотриени и води до повишено стесняване на дихателните пътища. Поради тази причина левкотриеновите антагонисти също често се използват в терапията, тъй като инхибират точно левкотриените. Формата на аналгетичната астма често се предшества от хронична обструктивна белодробна болест, т.е. ХОББ.
Астмата може да бъде причинена от различни фактори. Дали плесента се смята за собствена причина все още не е изяснено окончателно. Ако има алергия към вид плесен, това може да допринесе за развитието на астма.
Освен това проучванията показват, че дългосрочният престой във влажни помещения насърчава развитието на астма. Следователно, когато в апартамент се открие мухъл, винаги трябва да се извършва ремонт. Обикновената настинка сама по себе си не може да доведе до астма.
По-скоро настинката може да засили симптомите на вече съществуваща форма на астма, тъй като настинката също отслабва респираторен тракт и е атакуван от вируси. В резултат на това в белите дробове протича засилен възпалителен процес и задухът и кашлицата могат да се влошат. Настинката също може да предизвика остър астматичен пристъп с сандък стягане и задух. Поради тази причина винаги трябва да се консултирате с лекар при наличие на астматично заболяване и допълнителна настинка.
