Ибупрофен

Обяснение Определение

Ибупрофенът принадлежи към групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), т.е. е болкоуспокояващо. В допълнение към доброто болка-облекчаващи свойства, той също има противовъзпалителни и антипиретични свойства.

Търговски имена

Ibu 200®, Ibu 400®, Ibu 600®, Ibu 800®, Spalt®, Dolgit®, Imbun®, Dolormin®, Aktren®, Ibudolor®, Ibuphlogont®, Dolo-Puren® Разбира се, има и други търговски наименования, които са били не се споменава за по-голяма яснота.

Химично наименование

Молекулна формула на 2- (4-изоботил-фенил) -пропионова киселина: C13H18O2 Типични приложения на ибупрофен са Ибупрофенът също може да се използва за облекчаване коремна болка намлява главоболие свързано с предменструален синдром.

• Артроза
• Ревматоиден артрит
• Подуване след спортни травми и операция
• Заболявания на опорно-двигателния апарат
• Плъзган диск
• менструални болки
• Главоболие
• Болка от всякаква сила
• Преходна остеопороза
• Треска
• Мигрена
• зъбобол
• възпаления
• Фибромиалгия.

Ибупрофенът е една от активните съставки на лекарството, която може да се използва за лечение на възпаление, треска намлява болка. Най-честата употреба на ибупрофен е за главоболие, зъбобол или дори менструални болки, както и да се понижи треска.

Ибупрофен също се използва при лечение на мигрена атаки, натъртвания, навяхвания и навяхвания. Често от 200 до 400 mg от активната съставка ибупрофен са достатъчни за лечение. Активната съставка се бори както с възпалителните процеси в организма, така и с болка самата, така че ибупрофенът може да се използва и за лечение на възпалителни ревматични заболявания на ставите.

В такива случаи обаче често е необходима повишена доза от 800 mg ибупрофен за постигане на желания ефект. За по-големи бебета и деца има ибупрофен в по-ниски дози от сока. От доза от 600 mg / таблетка, лекарствата с активната съставка ибупрофен се отпускат само по лекарско предписание и трябва да бъдат предписани от лекар.

Освен това винаги трябва да се консултирате с лекар, преди да вземете лекарството. Ибупрофенът се брои сред нестероидните противовъзпалителни лекарства и принадлежи към подгрупата, наречена съединения на пропионовата киселина. Механизмът на действие на ибупрофен може до голяма степен да се отдаде на неговия инхибиторен ефект върху образуването на простагландини (виж: простагландини) в тялото.

тези простагландини се освобождават от организма като пратеници, когато в тялото протичат възпалителни процеси. The простагландини причиняват типичните възпалителни признаци на зачервяване и подуване в тъканта, но също така сенсибилизират нервните окончания и по този начин осигуряват предаването на болката и възприемането на болката в мозък. Ако ибупрофенът вече предотвратява собственото образуване на простагландини в организма, това също води до намаляване на болката и възпалителните реакции.

Следователно ибупрофенът има противовъзпалителен, деконгестиращ и болкоуспокояващ ефект. Допълнителният антипиретичен ефект на ибупрофен се постига чрез въздействие върху центъра за контрол на температурата в мозък. Ибупрофенът е непълнолетен кръв по-тънък.

Не е достатъчно обаче да се използва като обикновен кръв-разреждащо лекарство. Подобен на аспирин, която има a кръв-изтъняващ ефект, ибупрофенът също се свързва с ензима циклооксигеназа. И двете лекарства обаче се свързват с различни части на ензима, поради което техните свойства за разреждане на кръвта се различават.

Следователно ибупрофенът не трябва да се преустановява преди операции или стоматологично лечение и няма нужда от редовно мониторинг на кръвни стойности. Трябва обаче да се внимава да не се приема ибупрофен и аспирин по същото време. В този случай ибупрофен блокира ензима, така че аспирин вече не може да работи.

В резултат на това свойството на аспирина за разреждане на кръвта се губи и могат да се образуват съсиреци. Ибупрофенът се предлага както под формата на таблетки, така и като сок. Обичайните дозировки в Германия са таблетки от 200 mg, 400 mg, 600 mg и 800 mg.

Максималната дневна доза е 2400 mg. В Германия ибупрофенът се предлага в аптеките в дози от 200 и 400 mg, а от 600 mg се отпуска само по лекарско предписание. Като сок, ибупрофенът се отпуска без рецепта за кърмачета на възраст от 6 месеца.

Ибупрофен не трябва да се използва или рисковете и ползите трябва да се преценяват внимателно под 6-месечна възраст. Лицето за контакт е лекуващият педиатър (педиатър). Ибупрофенът се продава в различни дози на таблетка.

Има препарати с 400 mg, 600 mg и 800 mg активна съставка. Ибупрофен 400 се отпуска без рецепта, докато 600 и 800 се предлагат само по лекарско предписание. Причините за това са няколко.

Независимо от дозата на активната съставка, ибупрофенът се предлага само в аптеките.Ибупрофен има аналгетични, антипиретични и противовъзпалителни ефекти. Поради това може да се използва за различни причини за болка и треска, но също така и за ревматични заболявания и артроза. Независимо дали е така Ибупрофен 400, 600 или 800, областта на приложение е същата.

Единствената разлика е в практичността във връзка с определени заболявания. От Ибупрофен 400 се отпуска без рецепта, може да се приема за самолечение, т.е. без консултация с лекар. Това често е случаят с главоболие, болки в гърба, зъбобол намлява менструални болки.

Ибупрофен 600 и 800 се използват, когато трябва да се приемат по-високи дози за по-дълъг период от време по съвет на лекар. Такъв е случаят с ревматични заболявания, като ревматоиден артрит, подагра намлява артроза. Тъй като ибупрофен 600 и 800 така или иначе могат да бъдат закупени само след представяне на рецепта, препоръчително е редовно да се консултирате с лекар в случай на възпалителни заболявания.

Като насока може да се приемат 30 mg ибупрофен на килограм телесно тегло на ден. Следователно човек с тегло 70 kg трябва да приема около 2100 mg ибупрофен на ден. Това е само частично правилно.

На първо място, трябва да се прави разлика между самолечение и прием на ибупрофен по съвет на лекар. Като част от самолечението, възрастни и юноши над 12 години с минимално тегло от 40 kg не трябва да приемат повече от 1200 mg. Не трябва да се приемат повече от 200-400 mg на единична доза. Под лекарско наблюдение обаче могат да се приемат дози до 2400 mg на ден.

Деца между 10 и 12 години с тегло от 30 до 39 kg могат да приемат максимална дневна доза от 800 mg, в единични дози до 200 mg ибупрофен. На възраст между шест и девет години, деца с тегло 20-29 kg също могат да приемат 200 mg на единична доза и 600 mg като максимална дневна доза. Ако възрастта и теглото на детето са между две от категориите, теглото може да се използва като ориентир, тъй като това е по-важно за дозировката.

Независимо от възрастта и дозировката, таблетките ибупрофен трябва да се приемат несдъвкани с малко течност, за предпочитане вода или чай. Между дозите трябва да има четири до шест часа, така че максималната дневна доза да бъде разделена на три до четири единични дози. Ако става въпрос за самолечение, трябва да се спазват горните дози.

Ако се спазват току-що споменатите максимални дози, всъщност няма значение за какъв вид заболяване става дума, било то зъбобол, мигрена, главоболие, болки в гърба, възпалено гърло, треска или симптоми на настинка. Точната доза може да бъде индивидуално коригирана спрямо тежестта на симптомите. Препоръчително е, разбира се, да започнете с ниска доза, например, 200 mg за възрастен и да я увеличите, ако е необходимо, ако състояние не се подобрява.

Ибупрофенът обаче не трябва да се приема повече от три до пет дни като част от самолечението. В противен случай трябва да се потърси лекар. Ако ибупрофен се използва като лечение на a подагра атака, тя може само да облекчи болката и възпалението симптоматично, а не да се бори с причината сама по себе си.

Често трябва да се приемат по-големи количества ибупрофен, за да се постигне подобрение. В този случай си струва да се консултирате с лекар, който може да предпише 800 ибупрофен. Това намалява чистия брой таблетки и помага по-ефективно поради по-високата доза.