Причини
Причината за кисти на яйчниците позволява разделяне на две големи групи. Прави се разлика между така наречените функционални кисти и ретенционни кисти, при което повечето кистозни промени в яйчници са така наречените функционални кисти. Основната причина за кисти на яйчниците са функционални кисти на яйчниците.
Тези кисти могат да се образуват в резултат на обичайните циклични промени в яйчници, което може да се обясни с различните нива на хормоните по време на цикъл. Ето защо те се срещат главно при полово зряла жена, с натрупване малко след пубертета и в климактерия (менопауза). Аномалии на хормоналните цикли на контрол в организма или хормоналната терапия също могат да причинят функционални кисти на яйчници.
В тази подгрупа отново може да се направи разлика между различни видове функционални кисти: фоликуларни кисти (кисти на везикули), поликистозни яйчници, кисти на жълтото тяло, кисти на калкатеина, ендометриоза кисти (ендометриоми) и паровариални кисти.
- Фоликуларни кисти: Фоликуларните кисти (везикуларни кисти) се срещат предимно самотно при менструация, млади жени преди овулация (преди овулацията). Това е фоалик на Graaf, който не е скочил и има вътре яйцеклетка.
Самият фоликул Graaf може да нарасне до размер около 2 cm. Преходът във функционална киста е безпроблемен и те могат да достигнат размер до 10 см и в бременност дори до 25 см. Чрез гранулозните клетки, които фоликуларната киста съдържа, кистата може да бъде хормонално активна и да произвежда естрогени.
- Поликистозни яйчници: Ако яйчниците съдържат голям брой кисти, тези кисти могат да се считат за специална форма на фоликуларни кисти.
Поликистозните яйчници се появяват при така наречения синдром на PCO (синдром на поликистозните яйчници) в комбинация с други клинични симптоми. Поликистозните яйчници се причиняват от фоликули (фоликули), които се развиват под повърхността на яйчниците, но не се отварят. С всеки следващ цикъл броят на фоликулите се увеличава, поради което яйчникът също увеличава размера си
- Кисти на жълтото тяло: Кистите на жълтото тяло, които са с размер средно 5.5 cm, се появяват след овулация (постулаторен), т.е. през втората половина на цикъла. Жълтото тяло се формира от останките на напукания фоликул Graaf.
Ако се появи кървене в жълтото тяло, това се нарича киста на жълтото тяло, друга подгрупа от функционални кисти. Кистите на жълтото тяло се срещат по-често при бременни жени и при жени, които са подложени на лечение овулация-индуцираща терапия.
- Текалутеиновите кисти: Текалутеиновите кисти, които могат да достигнат размер до 30 см, също са функционални кисти. Те обикновено се дължат на увеличено или продължително производство на бета-HCG (човешки хорион гонадотропин), хормон, произведен от плацента през първите три месеца на бременност.
В допълнение към многоплодната бременност, стимулирането на яйчниците по време на лечението на плодовитостта също може да бъде причина за кистата на текалутеина. Бенка на мехур или хорионепителиом, който впоследствие може да се появи, също може да причини текалутеинова киста.
- Ендометриозата кисти (ендометриоми): Кистите на ендометриозата се появяват в хода на ендометриозата. Клиничната картина на ендометриоза се характеризира с маточна лигавицата което се случва извън маточната кухина.
Тъй като кистозните кухини в яйчника съдържат стари, удебелени кръв, те също се наричат катранени или шоколадови кисти. Кистите на ендометриозата се отстраняват чрез операция. От съществено значение е не само да се отцеди течността, но и да се отстрани цялата киста, тъй като остатъците могат да доведат до рецидив на кистата на ендометриозата.
- Паровариални кисти: Паровариалните кисти се развиват от съседната на плода тъкан на яйчниците.
Следователно те се намират до яйчниците, както подсказва името. Паровариалните кисти могат да бъдат с различни размери и могат да бъдат дебнат. Ако дръжката е дълга, те могат да причинят усукване на яйчника и фалопиевата тръба.
В допълнение към всички различни видове функционални кисти има и така наречените ретенционни кисти, които обаче са по-рядко срещани от функционалните кисти.
Ретенционните кисти са причинени от липса на секреция от жлезите. Липсата на секреция причинява натрупване на жлезист секрет (задържане) и разширяване на засегнатата жлеза, така че тя да се появи на първо място. Най-вече доброкачествените дермоидни кисти се броят като ретенционни кисти.
Дермоидната киста е тумор на зародишни клетки, който може да има различни видове тъкани като коса, зъби, хрущял и костната тъкан. Засяга предимно момичета, които все още не са достигнали пубертета, и млади жени. Дермоидните кисти се отстраняват хирургично.
Това обикновено е възможно по време на лапароскопия. Първи индикации за възможно съществуване киста на яйчника вече може да се намери чрез систематично разпитване от лекар (анамнеза). Освен това по време на вагиналната палпация могат да се палпират големи кисти.
И накрая, кисти на яйчниците може да бъде направено видимо от ултразвук, Ето защо ултразвук изпитът е изключително решителен изпит. Прегледът се извършва през влагалището и може да бъде завършен до ултразвук преглед от корема.
За да се изключат злокачествените маси в яйчника (рак на яйчниците), могат да се използват други методи за изследване. Това е важно за пациенти над 40-годишна възраст и особено по време на климактерията (менопауза). Други методи за изследване включват определяне на туморни маркери в кръв (CA-125), при което се увеличава туморен маркер не е задължително да идва от злокачествено заболяване, доплер изследване и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
Ако резултатите от тези изследвания все още са неубедителни, само изследването на тъкани може да помогне. Тъканта може да бъде получена чрез лапароскопия или, в редки случаи, чрез коремна хирургия с коремен разрез (лапаротомия). Кистите на яйчниците (зелени) могат да бъдат надеждно открити при ЯМР изследване на корема (ЯМР таз). Части от лумбалната част на гръбначния стълб могат да бъдат идентифицирани в синьо.