Киста на яйчника (киста на яйчника) е предимно безобидна промяна, която може да се развие в самия яйчник (яйчници) или върху самия яйчник. Формата, размерът и консистенцията на кистата могат да варират значително. Някои кисти на яйчника са с размер само няколко милиметра и обикновено изобщо не създават проблеми на пациента.
Други пациенти, от друга страна, се оплакват от кисти с размер няколко сантиметра, което понякога може да доведе до тежки болка, особено в областта на корема. Като цяло повечето кисти, независимо колко големи или малки са безвредни и поради това кистата на яйчника не е опасна. Има обаче и промени в областта на яйчника, които могат да показват злокачествена промяна.
Причини
Има няколко причини, поради които кистата може да се развие в яйчника. Честа причина за образуването на кисти в яйчника е хормоналната промяна. При полово зрели пациенти хормоналните промени се появяват многократно по време на месечния цикъл.
Тези хормонални промени могат да доведат до израстване на киста на яйчника. По-често обаче хормонално разстройство е причина за киста на яйчника. Тази киста се нарича функционална киста, тъй като се причинява от хормонален дисбаланс.
Пациентът може също да развие киста на яйчника в резултат на хормонална терапия, като прием противозачатъчното хапче. Възможно е обаче причината за киста на яйчника е хормонални промени по време на пубертета или менопауза. Тъй като има силни хормонални колебания, при които женският пол хормони естроген и прогестерон са дисбалансирани, този дисбаланс може да се разглежда като причина за развитието на киста на яйчника.
В допълнение към хормоналния дисбаланс или хормоналната промяна, има и други причини, които могат да насърчат развитието на киста в яйчника. От една страна е възможно напуканата яйцеклетка на жената да остане в яйчника. След това се стига до така наречената фоликуларна киста, която самата понякога освобождава женски пол хормони , като естрогени or прогестерон.
Хормоналното лечение (обикновено с хапчето) може да доведе до така наречените лутеинови кисти. Това са кисти, които обикновено се срещат и при двете яйчници и са почти винаги безвредни. Ако пациентът спре да приема това хормонално лечение, кистите също ще регресират.
Само рядко е т.нар синдром на поликистозните яйчници, което понякога може да доведе до безплодие при пациента. Рядко се срещат и така наречените ендометриални кисти. Това са кисти, които са пълни с кръв и произхождат от матка.
Те обаче се развиват само ако пациентът има т.нар ендометриоза, т.е. разсейване на тъкан от матка в яйчници. Изключително рядка причина за развитието на киста на яйчника е повишен секрет от жлезите, разположени на яйчника. Тази форма се нарича ретенционна киста.
Друга рядка форма е така наречената дермоидна киста. Това е киста на яйчника, която се появява често, особено при млади пациенти и обикновено е доброкачествена. Възможно е обаче кистата да стане злокачествена, ако остане незабелязана за дълго време. В този случай кистата на яйчника може да бъде опасна за пациента, тъй като тук може да се развие тумор. Независимо от това, само около 1.5% от всички пациенти с дермоидна киста развиват злокачествена киста и се развиват в рак.
