Кратък преглед
- Симптоми: Зависеща от движение болка в слабините, болка след продължително седене, ограничена подвижност.
- Причини: Малформации на главата на бедрената кост и/или ацетабулума, които се допират на места.
- Лечение: В по-леките случаи консервативна терапия, но обикновено операция
- Форми: В зависимост от участието на ацетабулума или главата, се прави разлика между щипково и ексцентрично сблъсък; възможни са смесени форми
- Диагноза: Физикално изследване на подвижността, образни изследвания, особено рентгенови и ЯМР
- Ход на заболяването и прогноза: Ако се лекува навреме, е възможно да се предотвратят по-тежки ставни увреждания (артроскопска хирургия); ако не се лекува, хрущялът или ставната устна са потенциално увредени; в най-лошия случай: артроза на тазобедрената става
- Профилактика: избягвайте спортове със специално натоварване на тазобедрената става (футбол, бойни изкуства); общата превенция обаче не е възможна.
Описание
Синдромът на сблъсък на тазобедрената става (феморо-ацетабуларен импиджмент синдром) е механично стягане между бедрената глава на бедрената кост (фемур) и ацетабуларния покрив (ацетабулум), който се образува от тазовата кост.
В зависимост от произхода на костните промени лекарите разграничават щипков удар и удар с гърбица.
Удряне с клещи в бедрото
При щипков удар на бедрото шийката на бедрената кост има нормална конфигурация. Ацетабулумът пък има деформираната форма на щипка и буквално „щипва“ главата на бедрената кост. Това увеличено покриване на главата на бедрената кост в рамките на ставната цепка кара главата на бедрената кост и покрива на ацетабулума да се сблъскат леко, в зависимост от движението. Резултатът е болезнен механичен удар на тазобедрената става.
Синдромът на щипков удар на бедрото е по-често срещан при жените.
Удряне на гърбицата на бедрото
При здрав скелет шийката на бедрената кост има кръст под главата на бедрената кост, което дава на главата на бедрената кост повече свобода на движение в ставната капсула. При синдрома на cam impingement на тазобедрената става, талията се губи поради растеж на костта на шийката на бедрената кост. Костната изпъкналост стеснява ставното пространство, което насърчава болезненото триене на главата на шийката на бедрената кост и лабрума на покрива на ацетабулума.
Синдромът на удар на тазобедрената става е по-често срещан при млади, спортно активни мъже, като футболистите са особено предразположени към него.
Симптоми
Първоначално симптомите на синдрома на тазобедрената става често са много постепенни. Пациентите съобщават за спорадична болка в тазобедрената става. Болката в слабините често се излъчва в бедрото и се засилва при усилие.
Изкачването на стълби и оставането в седнало положение по време на шофиране също често причиняват болка. В повечето случаи завъртането на сгънатия крак навътре (вътрешна ротация с 90 градуса флексия) също предизвиква или засилва болката. Така че, в зависимост от позицията на сън (странично спане), хората с удряне на тазобедрената става може да изпитват болка през нощта, защото ставата се е завъртяла неудобно.
В много случаи страдащите заемат защитна поза, при която завъртат засегнатия крак леко навън (външна ротация).
Причини и рискови фактори
Синдромът на удара на тазобедрената става най-често е резултат от костна деформация на покрива на ацетабулума (ацетабулума): Илиачната кост (os ilium) образува чашковидно гнездо, което заедно с бедрената глава на бедрената кост образува тазобедрената става.
Произходът на много от случаите на удар с щипка и удар с гърбица все още не е достатъчно изяснен. Зависещите от натоварването костни структурни промени обаче се откриват при повечето засегнати индивиди. Друго възможно обяснение за костната деформация е предположението, че нарушение на растежа в юношеството води до дефектно затваряне на растежните пластини.
Друг фактор за развитието изглежда е прекомерният спорт.
Как се лекува импингмънт синдром на тазобедрената става?
Терапевтичната концепция за импингмънт синдром на тазобедрената става зависи от отключващата причина. Консервативните терапевтични подходи като обездвижване на ставата, болкоуспокояващи, физиотерапия и избягване на провокиращи фактори често облекчават симптомите, но не премахват причината. За това е необходима операция (каузална терапия).
Консервативна терапия на импингмънт синдром на тазобедрената става
В ранните стадии на заболяването са особено важни възможностите за консервативна терапия. Тяхната цел е да облекчат болката без инвазивни процедури. Помагат противовъзпалителни болкоуспокояващи като ацетилсалицилова киселина или ибупрофен.
Каузална терапия на импингмънт синдром на тазобедрената става.
Подходът на каузалната терапия включва лечение и елиминиране на отключващата причина за състоянието. При импингмънт синдром на тазобедрената става, лекарят отстранява структурните костни промени по време на хирургична процедура (артроскопия). Болката обикновено се подобрява, след като механичното напрежение се отстрани чрез операция.
Хирургията се препоръчва особено при млади пациенти, за да се сведе до минимум рискът от скованост на ставите по-късно в живота. Хирургичната процедура на първи избор е артроскопията.
Артроскопията е хирургична процедура на първи избор и замени отворената хирургия. Това е минимално инвазивен метод с нисък риск, който включва два до три малки (около един сантиметър) разреза в кожата около тазобедрената става. През кожните разрези в ставата се въвежда камера с вграден светлинен източник и специално хирургично оборудване, което позволява прецизно визуализиране на цялата става и откриване на увреждане.
Преглед и диагностика
Правилният човек, към когото да се свържете, ако подозирате импингмънт синдром на тазобедрената става, е специалист по ортопедия и травматология. Той или тя първо ще обсъди с вас медицинската ви история в детайли. Той може да ви зададе следните въпроси:
- Спортуваш ли някакъв спорт и ако да какъв?
- Какви са симптомите на ограничена подвижност в тазобедрената става?
- Спомняте ли си нараняване или тежко усилие, което е свързано с появата на болка?
- Усилва ли се болката, когато завъртите крака си навътре?
Лекарят ще ви прегледа физически след интервюто. Той ще тества подвижността на тазобедрената става, като ви моли да поставите крака в различни позиции. В допълнение, лекарят ще притисне свития крак към ръба на тазобедрената ямка, което обикновено предизвиква типичната болка.
Образните тестове за откриване на импингмънт синдром на тазобедрената става включват рентгенова снимка на таза, ядрено-магнитен резонанс (MRI) и ултразвуково изследване (сонография).
Рентгеново изследване
Магнитен резонанс (MRI)
Магнитно-резонансната томография (MRI), известна още като магнитно-резонансна томография, позволява прецизно изобразяване на меките тъкани около тазобедрената става. По този начин сухожилията, мускулите, бурсата и хрущялите могат да бъдат изобразени в много висока резолюция. Изображенията се създават по време на магнитен резонанс чрез комбиниране на радиовълни и магнитни полета.
Преди планирана хирургична, реконструктивна процедура, ЯМР е особено полезен за по-добра оценка на хирургичните условия и за по-добро планиране на планираната процедура.
Сонография (ултразвук)
Сонографията е много прост и евтин метод за изследване, който може да се използва например за визуализиране на свързани с възпаление натрупвания на течност в бурсата, както и мускулни структури. Костите, от друга страна, не могат да бъдат достатъчно добре изобразени с ултразвук. Поради това при синдрома на удара на тазобедрената става, сонографията обикновено се използва само като допълнителен метод на изследване, а не като основен диагностичен метод.
Ход на заболяването и прогноза
В зависимост от мерките, предприети по време на операцията, периодът от време, през който пациентите трябва да се грижат за себе си, варира. При определени обстоятелства това означава, че след артроскопията първоначално е разрешено само частично натоварване на тазобедрената става с максимум 20 до 30 килограма.
Непосредствено след артроскопията се провежда редовно физиотерапевтично лечение. Носенето на тежести чрез скачане се препоръчва най-рано дванадесет седмици след операцията на тазобедрената става. Спортове, които облекчават натиска върху тазобедрената става, като плуване и колоездене, са разрешени отново още шест седмици след операцията. Шест месеца по-късно всички спортове обикновено са отново възможни.
Последващите увреждания, причинени от импингмънт синдром на тазобедрената става, могат да бъдат успешно предотвратени само с ранно лечение.
