Синоними
плацента, плацента
дефиниция
Плацентата е орган, създаден през бременност, която се състои от фетална и майчина част. Плацентата поема многобройни функции. Той осигурява хранене и кислород за детето, произвежда различни хормони и се използва за обмен на вещества.
Плацентата обикновено е с форма на диск с дебелина около 3 cm и диаметър между 15 и 25 cm. Тежи около 500гр. При непокътната плацента няма контакт между майката и плода кръв.
Тази част е за особено заинтересовани хора, в противен случай пропуснете тази част! По време на ранното развитие на оплодената яйцеклетка, от 4-ия ден след оплождането, се различават два различни типа клетки, ембриобластите и трофобластите. Трофобластите са важни за развитието на плацентата, особено клетките, които излизат от тях, се наричат синцитиотрофобласти.
Клетъчният клъстер на синцитиотрофобластите се разхлабва на 9-ия ден след оплождането и образува малки кухини (лакуни). Тъй като оплодената яйцеклетка е имплантирала в маточната стена, малката майчина кръв съдове (капиляри) в маточния мускулен слой са разширени и претоварени. Това води до образуването на така наречените синусоиди.
Нарастващите синцитиотрофобласти изгризват майчините синусоиди, така че майките кръв прониква в кухините. Синцитиотрофобластите се развиват във вили, които се трансформират и накрая се превръщат в третични вили в края на третата седмица, в които фетална кръв съдове се формират. Плацентата се състои от фетална и майчина част.
Майчината част се формира от мускулния слой на матка. Феталната част е богата на вили яйчна мембрана (chorion frondosum), която се намира под детето и се състои от гореспоменатите клетки, трофобластите. Между тези две части има пространство, изпълнено с около 150-200ml майчина кръв.
Тази кръв идва от майчината съдове в маточната стена. В пълното с кръв пространство има много вили с техните клони, които след това се наричат дървета на вили. Тези вили се измиват от кръвта на майката, така че обменът на вещества между майката и детето може да се осъществи на техните повърхности поради различни транспортни механизми.
Важно е обаче през цялото време бременност майчината кръв остава отделена от феталната кръв от слой клетки. Следователно тази филтърна мембрана се нарича още плацентарна бариера. По посока на майчината част плацентата се състои от до 38 лобули (котиледони), всяка от които приютява поне две от тези ворсинки и е свързана помежду си.
На 14-та седмица на бременност (SSW), плацентата има окончателната си структура. Продължава да увеличава дебелината си до 5-ия месец на бременността, докато повърхността му продължава да се увеличава след 5-ия месец на бременността и накрая достига диаметър между 15 и 25 cm. В повечето случаи плацентата е с форма на диск.
Известни са обаче други форми. Плацентата може да бъде лопастна, разделена, с вторичен лоб или с форма на колан. Много рядко се наблюдава само дифузно разпределение на ворсите.
Важна функция на плацентата е обменът на вещества между майката и детето. Особено водата и кислородът от майката достигат до феталните съдове на ворсите поради разликите в концентрацията. Всички тези съдове в крайна сметка се обединяват в вена от пъпна връв (Vena umbilicalis), която пренася в тялото на детето обогатена с хранителни вещества и кислород кръв.
Важно е кръвта да преминава покрай черен дроб, така че целият организъм да има достъп до веществата, с които се снабдява и не всички те да се изразходват от черния дроб. Захари (глюкоза), протеини (аминокиселини и протеини) и мазнини също попадат в кръвта на детето с помощта на различни транспортери в плацентата. Абсорбцията на определен тип антитела (имуноглобулин G) също заслужава специално внимание, тъй като осигурява на нероденото дете определена степен на защита срещу определени инфекции.
Въпреки това, някои бактерии намлява вируси може да проникне през плацентарната бариера и да влезе в детския организъм. Поради този преход, нероденото дете може въпреки това да се зарази и да се разболее от едната или другата инфекция, особено тази, причинена от вируси. По същия начин някои лекарства влизат в тялото на детето през плацентата.По тази причина е много важно по време на бременност да се внимава такива лекарства да не се приемат, тъй като те могат да навредят на развитието на детето.
Веществата, които детето отделя, се връщат в плацентата чрез две артерии в пъпна връв (Arteriae umbilicales) и могат да бъдат пуснати в кръвта на майката чрез ворсинките. Майката може напълно да разгради или да преобразува такива продукти за екскреция и да ги изнесе извън тялото си. Втората основна задача на плацентата е да произвежда големи количества хормони които са необходими по време на бременност и не могат да бъдат произведени допълнително от жлезите на майката.
От една страна женският пол хормони прогестерон и се произвеждат естроген. Прогестеронът насърчава развитието на гърдите, производството на мляко (лактогенеза) и инхибира свиването на мускулите на матка. Растежът на гърдите и матка се дължи на естрогенния ефект.
Концентрацията на естроген в майчината кръв и урина зависи от жизнеността на детето, тъй като преобразува прекурсорите. Независимо от това, този метод едва ли е от значение днес при изследването на бременни жени и тяхното дете. Друг много добре познат хормон е така нареченият човешки хорион гонадотропин (HCG).
Той гарантира, че мускулният слой на матката с оплодената яйцеклетка не се отхвърля. Той също така причинява първото узряване на яйцата в яйчници на женско дете и спускането на тестиси в скротума при мъжки деца. На практика този хормон се използва за откриване на бременност посредством a тест за бременност.
Това е така, защото високи концентрации от него могат да бъдат открити в урината на майките в ранна бременност. Освен това се произвежда човешкият плацентарен актоген (HPL), който осигурява мазнини за енергийното снабдяване на майката и отразява функционалното състояние на плацентата, както и човешкият хорионтиротропин (НСТ), чиято функция все още не е изяснена напълно.
