Количествено ултразвуково изследване
Третият и последен вариант за костната плътност измерването е количествено ултразвук (QUS), при който ултразвукови вълни се изпращат през тялото вместо рентгенови лъчи. В резултат на това облъчването при тази процедура е нула. Ултразвук вълните също се отслабват в различна степен от тъкан с различна плътност и следователно могат да предоставят информация за плътността на костите. Най-добрите региони за извършване на това изследване са калканеусите и малките фаланги. Въпреки това, дори за тези региони все още не е доказано, че QUS може да се използва смислено за целите на болестта костната плътност измерване.
Оценка на измерването на костната плътност:
Представените процедури са различни по отношение на изявленията, които могат да бъдат направени от тях. DEXA се използва за оценка на телесния състав на костната, мускулната и мастната тъкан. Той обаче не измерва физическата плътност на костта, както не може да се направи изявление относно триизмерната форма на костта.
Той обаче осигурява повърхностно представяне на костта, което също може да се опише като повърхностна плътност (kg / m2). Количествената компютърна томография, от друга страна, е много по-точна от DEXA. QCT обаче не може да улови целия телесен състав.
Това е възможно само локално. Въпреки това, той може да се използва за определяне на точната физическа плътност на костта. Следователно QCT може да се използва за оценка на костните свойства като якост на огъване и якост на костта много точно.
В допълнение, съдържанието на минерална сол в различните костни слоеве може да се оцени индивидуално. При DEXA стойността се представя като средна стойност на цялата кост. По този начин QCT е по-чувствителен към патологични промени в костите и може да показва остеопороза по-рано от DEXA.
Резултати
При всички гореспоменати методи обаче получените измерени стойности не са сравними с резултатите от други устройства (нито помежду си). Поради тази причина е установена практика да не се дават абсолютни стойности на плътността като резултати, а вместо това да се използва или Т-стойност, или Z-стойност. T-стойността се използва най-често.
Това е безразмерна величина, която показва до каква степен измерванията се отклоняват от нормата в кратни на стандартно отклонение. Т-стойността на костната плътност измерването показва дали и, ако е така, до каква степен измерената костна плътност се отклонява от средната стойност, определена за здрави мъже или жени в тяхната 30-та година от живота. Колкото по-ниска е тази стойност, толкова по-голям е рискът да страдате от кост фрактура.
По дефиниция (според СЗО) остеопороза е налице, когато Т-стойността е по-малка или равна на -2.5, т.е. 2.5 или повече стандартни отклонения под средното. Стойности между -1 и -2.5 се наричат остеопения и всички стойности, по-големи от -1, се считат за нормални. Недостатък при практическото боравене с Т-стойността е, че тя се отнася само за здрави 30-годишни.
Тъй като обаче костната плътност естествено намалява в напреднала възраст, много голям дял от тези възрастови групи в даден момент би могъл да се счита за „болен“. Сред 70-годишните жени например това би било малко под половината! Поради тази причина е разработена друга стойност, Z-стойност, която се отнася до здрави жени или мъже на същата възраст.
Това дава възможност да се прецени дали костната плътност съответства на възрастта (и пола). Z-стойност по-голяма от -1 означава, че костната плътност е типична за възрастта, а стойностите по-долу са патологични. При хора, които имат ниска Т-стойност, но Z-стойност в рамките на нормалното, намалената костна плътност се счита за нормален признак на напреднала възраст и затова в тези случаи обикновено не се изисква лекарствена терапия. В кои случаи обаче има смисъл да се извършва измерване на костната плътност?
Основната област на приложение на тези процедури е диагностиката на остеопороза. Остеопорозата е заболяване, известно още като костна загуба. Характеризира се с намаляване на костната плътност и загуба на костно вещество, което води до повишен риск от фрактури на костите.
Прави се разлика между първична остеопороза (т.е. остеопороза като изолирано заболяване; тази форма представлява около 95% от пациентите с остеопороза) и вторична остеопороза, която се появява в контекста на други основни заболявания. Тъй като костната плътност естествено намалява с възрастта, остеопорозата е особено заболяване на старостта, като жените в постменопауза са особено засегнати поради хормонални влияния. Костната денситометрия се използва както за вече диагностицирана, известна остеопороза, за да се оцени съществуващия риск от фрактура и за хора, заподозрени в остеопороза.
Ако преди това здрав човек показва симптоми, които ясно показват остеопороза, като чести костни фрактури (особено ако не могат да бъдат обяснени с предишен инцидент), болка в костите или гърбав, костната денситометрия може да бъде полезна. Има повишен риск от остеопороза при хора, които злоупотребяват никотин или алкохол. Дори да има недостиг на витамин (т.е. или в условията на недохранване както в анорексия нервна или заболявания на стомашно-чревния тракт свързани с намален прием на хранителни компоненти като хронично възпалително заболяване на червата- калций съдържание на сол в кости често се намалява.
Тъй като натрупването и разграждането на костната субстанция също се контролира от хормони, някои хормонални нарушения също влияят върху костната плътност. Базедовата болестнапример може да насърчи остеопорозата и като цяло жените в менопаузалните години (менопауза) са особено засегнати от тази клинична картина, тъй като производството на естроген в женското тяло намалява значително. Дори ако има няколко известни случая на остеопороза в семейството или ако има основно заболяване като диабет мелитус, това предразполага към развитие на остеопороза. Една от най-честите причини за развитието на вторична остеопороза е продължителното лечение с глюкокортикоиди (стероиди) като кортизол. Костната денситометрия също играе важна роля при лечението на остеопороза в смисъл на мониторинг неговия напредък, за да може да се оцени дали лечението е ефективно и дали или как заболяването напредва.
Всички статии от тази поредица:
