Измерване на плътността на костите

Синоними

Остеоденситометрия англ. : Двоен фотонен рентген = DPX

дефиниция

При процедура за костна денситометрия лекарят използва медицинско-техническа процедура за определяне на костната плътност, т.е. в крайна сметка калций съдържание на сол в костта и по този начин нейното качество. Резултатът от измерването предоставя информация за това как фрактура-устойчива кост е и се използва главно за оценка на риска от костна фрактура (риск от фрактури) в случай на съществуваща костна загуба (остеопороза).

Последователност на измерване на костната плътност

Плътността или съдържанието на варова сол в кости може да се определи с помощта на различни методи. По-долу е дадено кратко обяснение на процедурата за различните методи.

• DXA?

  Двоен Рентгенов Абсорбциометрия: Този метод измерва костната плътност с помощта на рентгенови лъчи. Това изисква две Рентгенов източници. Те са малко по-различни един от друг.

  Костната плътност се измерва на две области на пациента. Тези са тазобедрена става и лумбалната част на гръбначния стълб като стандарт. Измерването отнема 15 до 30 минути и не е болезнено или прекалено неудобно за пациента.

• Количествена компютърна томография? QCT: Тази процедура представлява специализирана компютърна томография, при която физическата плътност на костта се определя много точно.

  Процедурата е подобна на конвенционалната компютърна томография. По време на прегледа, който обикновено отнема само няколко минути благодарение на модерното оборудване, пациентът лежи на маса с регулируема височина. Изображенията на костта също се правят тук с помощта на рентгенови лъчи.

  Не е необходима контрастна среда за изображения. Такива изображения се наричат ​​естествени изображения. Преди да бъдат направени изображенията, се прави подробен план на зоната, която искате да разгледате, за да се запази възможно най-ниска степен на облъчване.

  Освен количествената компютърна томография се използва и периферна количествена компютърна томография (pQCT). Това са по-компактни и по-евтини устройства, които измерват костната плътност на периферията, например ръцете или краката. Конвенционалната QCT, от друга страна, сканира костната плътност на цялото тяло.

Съществуват различни методи за измерване на костната плътност.

Стандартната процедура, която също е призната от СЗО (World 3драве Организация) и Общата организация по остеология като метод на избор е измерването с помощта на рентгенови лъчи, което е известно като двойна енергия Рентгенов Абсорбциометрия (DXA или DEXA) или двуспектрална рентгенова абсорбциометрия. Този метод в крайна сметка се основава на нормалния рентгенов метод, но за разлика от последния, той използва не един, а два рентгенови източника, които се различават леко по енергия. Принципът на рентгеновото изображение се основава на факта, че различни материали с различна плътност (т.е.

също различни тъкани в човешкото тяло) „отслабват“, т.е. абсорбират рентгеновите лъчи, които преминават през тях в различна степен. Ето защо на рентгеново изображение могат да се видят различни градации на сивото: Кости изглеждат бели, защото обикновено са много плътни и забавят рентгеновите лъчи, докато изпълнените с въздух помещения изобщо почти не отслабват рентгеновите лъчи и следователно са черни на изображението. Абсорбцията обаче зависи не само от тъканта, но и от енергията на рентгеновите лъчи.

Следователно при DEXA има две различни стойности (по една за всяка рентгенова тръба) за всяка точка на измерване в рентгеновото изображение след извършване на измерването. След това комбинацията от тези два резултата може най-накрая да се направи заключения относно плътността на кости през калций и съдържание на хидроксиапатит. Важно е обаче да се отбележи, че тези стойности не са реални стойности на плътността във физически смисъл (kg / m3), а по-скоро така наречената прогнозирана площ или плътност на площта (kg / m2).

Не всички кости са еднакво подходящи за тази оценка, така че по правило или лумбалната част на гръбначния стълб, или стегнат кост или тазобедрена става е рентгеново, тъй като измерванията на плътността са най-значими тук. Тази костна денситометрия може да се извърши или в болница, или в практиката на ортопедичен хирург или рентгенолог. За целта пациентът трябва да легне на рентгенова маса, където той или тя е облъчен с рентгенови лъчи.

Цялата процедура отнема около 10 минути. Решаващите предимства на това стандартно измерване са ниското излагане на радиация, бързото изпълнение и ниският риск от грешки в измерването, но има и други процеси, които могат да бъдат използвани. От една страна, има така наречената количествена компютърна томография (QCT) или периферна количествена компютърна томография (pQCT за периферни части на тялото като ръцете и краката), които също се базират на рентгенова технология и създават секционни изображения на тялото.

За разлика от DEXA, QCT създава триизмерно изображение, което означава, че действително може да се изчисли физическа плътност за всеки записан елемент на обема. В допълнение, този метод позволява по-прецизно разграничаване между външната (кортикалис) и вътрешната област на костите (костна топка или трабекула), която понякога може да играе важна роля в остеопороза диагностика. QCT обаче излага пациента на много по-високи нива на радиация от DEXA и pQCT не е задължително, но проучванията показват, че той не е толкова значим, колкото другите две.