Пароксетин: Ефекти, употреба и рискове

Пароксетин е антидепресант медицинско вещество, което принадлежи към групата на селективните серотонин инхибитори на обратното поемане. Веществото се използва за лечение на психични разстройства като тревожни разстройства, депресияили посттравматично стрес разстройство. Активната съставка е разработена от английската фармацевтична компания GlaxoSmithKline, базирана в Лондон.

Какво представлява пароксетин?

Пароксетин е високоефективно лекарство от групата на селективните серотонин инхибитори на обратното поемане (SSRIs). Веществото е разработено от английската фармацевтична компания GlaxoSmithKline, базирана в Лондон. В Германия и много други държави-членки на Европейския съюз, пароксетин е предмет на рецепта и аптека изисквания. Следователно той не е свободно достъпен и може да се приема само след предварително предписание от лекар. Поради специфичния си начин на действие, пароксетин принадлежи към антидепресант клас активни съставки. Въпреки това, депресия не е единствената област на приложение на лекарството. Пароксетин се използва и за борба с други психични разстройства като тревожни разстройства, обсесивно-компулсивни разстройства и посттравматични стрес разстройство, както и фибромиалгия. Бялото до белезникавожълтото вещество има морал маса от 329.37 g / mol и е описан в химията с молекулната формула C 19 - H 20 - F - N - O 3.

Фармакологично действие

Пароксетинът е един от селективните серотонин инхибитори на обратното поемане (SRRI). Съответно ефектът се дължи на влиянието на серотониновата система върху човека мозък. Серотонинът е важен невротрансмитер който пренася определена информация през динамичната цепнатина в мозък. Наред с други неща, серотонинът е отговорен за контрола на настроението и емоциите. Според многобройни проучвания високото съдържание на серотонин осигурява усещане за спокойствие, доволство и щастие. В същото време се намалява потенциалът за агресия и се потискат негативните емоции като мъката. Хора с депресия често имат особено ниски нива на серотонин, което се смята за (допринасяща) причина за тяхното разстройство. SSRIs като пароксетин причиняват повишено освобождаване на серотонин в мозък след поглъщане. Това води до повишен концентрация от невротрансмитер в синаптична цепка. В същото време, поради пароксетин, се извършва регулиране надолу на тези вещества, отговорни за разграждането на серотонина. По този начин разграждането на серотонина също се инхибира. Допълнителна информация все още не е известно обяснението на точния фармакологичен ефект на веществото върху организма. Клиничните проучвания обаче показват, че може да има повишен риск от вродени малформации (особено в сърдечносъдова система) през първите три месеца на бременност. Тъй като малки количества от активната съставка преминават в кърма, кърменето не трябва да се случва по време и скоро след лечението с пароксетин.

Лекарствена употреба и приложение

Пароксетин обикновено се предписва под формата на таблетки. Те се приемат през устата за борба психично заболяване или за облекчаване на неговите ефекти. Една индикация е по-специално за тежко депресивно разстройство, обсесивно-компулсивното разстройство, генерализирано тревожно разстройство, социални фобии, паническо разстройство (напр. страх от напускане на къщата или влизане в магазини) и посттравматични стрес разстройство (често наричано PTSD или PTSD). Повишеното концентрация на серотонин в мозъка, причинен от парексотин, се смята, че елиминира или поне намалява симптомите на тези нарушения. Точното количество пароксетин, което пациентът трябва да приема за лечението си, варира в зависимост от заболяването, което се лекува. Обикновено обаче варира между 20 и 50 mg от активната съставка. Пароксетин и други SRRI обикновено не се използват при деца или юноши на възраст под 18 години, а само при възрастни. В експлозивни случаи обаче предписанията се дават и на непълнолетни.

Рискове и странични ефекти

Пароксетин също може олово По този начин при обширни тестове е известно, че са имали едно до десет лекувани лица от общо 100 (често) загуба на апетит, сънливост, безсъние, напрежение, виене на свят, общи чувства на слабост, наддаване на тегло, сензорни нарушения, обилно изпотяване, нарушения на съня, главоболиеи стомашно-чревни разстройства (включително диария, сух уста, повръщане, и запек). Понякога (при един до десет души на 1,000), необичайно кървене на кожа и лигавиците, халюцинации, разширяване на зениците, двигателна възбуда, емоционални колебания, сърцебиене, спад или увеличаване на кръв налягане, кожен обрив и сърбеж също са се появили. В редки случаи (един до десет души на 10,000 XNUMX), маниакални реакции, обезличаване, паническа атака, и кота на черен дроб могат да се появят и нива на ензими. Освен това, чувствителност към светлина, тежка кожа обриви, забавен пулс или развитие на a серотонинов синдром (симптомен комплекс от двигателно безпокойство, объркване, изпотяване и евентуално халюцинации) също може да възникне. В отделни случаи може да съществува противопоказание. Такъв е случаят, когато медицинско противопоказание кара лечението с лекарството да е наложително неизпълнимо. Съществува противопоказание в случай на свръхчувствителност към активното вещество пароксетин. Има и противопоказание, ако МАО инхибитори (наркотици които инхибират собствения ензим моноаминооксидаза на организма) или тиоридазин се вземат едновременно. Това е така, защото непредсказуемо взаимодействия може да възникне в тези случаи. Така че лекуващият лекар трябва да бъде информиран за приема на други наркотици.