Етапи на лимфома на Ходжкин
Етапите на Ходжкин лимфом са класифицирани според Ann-Arbor, който се използва и за неходжкинов лимфом. Броят и разпределението на засегнатите лимфа възел станции в тялото е решаващо, с диафрагма служещ като важен и клинично значим маркер. Има общо 4 етапа: I) Инфекция на един (1) лимфа регион на възела или един (1) екстранодален фокус II) Инфекция на 2 или повече лимфни възли или екстранодални фокуси, при което те са разположени точно от едната страна на диафрагма (отгоре или отдолу) III) Инфекция на 2 или повече области на лимфните възли или IV) Дисеминирано, т.е. дифузно разпределено, заразяване на един или повече екстралимфатични органи, при което лимфа състоянието на възела вече не е важно; екстранодалните огнища са области, в които клетките и по този начин туморът са напуснали лимфния възел и са се разпространили в други тъкани.
Екстралимфатичните органи са всички органи с изключение на лимфни възли, далак намлява тимуса. Дадени са и допълнителни обозначения, напр. A или B за наличие (B) или отсъствие (A) на В симптоми. Въз основа на тези етапи могат да бъдат грубо изведени прогнозите и възможностите за терапия.
Терапия на ходжкинов лимфом
Терапията на Лимфом на Ходжкин винаги цели излекуване, независимо от етапите, но начинът на лечение се определя от етапите. По принцип има два стълба на терапията за Лимфом на Ходжкин: интензивно химиотерапия с прилагането на ефективни лекарства с много странични ефекти от една страна и радиотерапия от друга страна. И двата метода имат за цел да унищожат дегенериралите клетки, за да се излекува туморът и по този начин заболяването.
На етапи 1 и 2, поради доста локализираното подуване на лимфни възли, терапията с помощта на лъчение е основната терапия, която е придружена от химиотерапия, докато на етапи 3 или 4, химиотерапията играе основна роля. Това обикновено се прилага с помощта на фиксирани схеми на лечение. Режимът ABVD (с веществата адриамицин, блеомицин, винбластин и дакарбазин) и режимът BEACOPP (състоящ се от блеомицин, етопозид, адриамицин, циклофосфамид, онковин, прокарбазин и преднизон) са широко използвани в Лимфом на Ходжкин.
Тези вещества се прилагат в няколко цикъла в продължение на седмици на фиксирани дози и интервали в зависимост от етапа и водят до умиране или инхибиране на туморните клетки. Тази терапия обаче е богата на странични ефекти като гадене, повръщане намлява загуба на коса. Радиацията може да се използва по-целенасочено и използва високоенергийни лъчи, за да унищожи Ходжкиновите лимфом без да уврежда много здрава тъкан. Въпреки това, рискът от вторични злокачествени заболявания винаги се увеличава след терапията. Точната терапия на Ходжкин лимфом е сложно и винаги включва индивидуална оценка, тъй като други рискови фактори и обстоятелства, които пациентът носи със себе си, също се вземат предвид при решенията.
Всички статии от тази поредица:
