Диагноза
Сърдечно-съдовият арест предизвиква поредица отличителни физически промени. Логично, когато сърце не изпомпва, не се усещат повече импулси. Това се случва особено в големи артерии като каротидна артерия (Arteria carotis) и бедрена артерия (Arteria femoralis) в слабините.
Няколко секунди по-късно обикновено се появява загуба на съзнание, последвано от задъхване след около половин минута и спиране на дишането след цяла минута. Други признаци, които също се появяват, като синьо обезцветяване на кожата (цианоза), отсъствие на рефлекс, спазми, твърдо разширени зеници или пулс на други артерии съдове се считат за опасни характеристики, тъй като могат да имат и други причини. В случай на a сърдечен арест, сърдечно-белодробна реанимация трябва да започне възможно най-скоро, тъй като мозък претърпява непоправими щети само след няколко минути без кръв доставки.
Следователно в много ситуации е от съществено значение тази мярка да бъде взета незабавно от следващия възможен човек, в допълнение към призоваването за помощ и спешните служби. Тъй като обаче това често са медицински лаици, в действителност това за съжаление понякога се пропуска поради страх от грешки. Може да се каже обаче, че в такава ситуация нищо не е по-лошо от това да не се прави нищо и дори опасно или дори неправилно извършено сърдечно налягане масаж намлява вентилация може да спаси животи.
В клинична обстановка или след пристигане на спешните служби на мястото на спешна ситуация, в зависимост от причината, електронно шок от сърце мускули (дефибрилация или кардиоверсия) и прилагането на спешни лекарства (амиодарон, адреналин) също могат да бъдат полезни. Ако реанимация е неуспешен, след това лекарството за интензивно лечение може да се използва за заместване на сърдечната и белодробната дейност с устройства. Успоредно с опитите за реанимация, клиничният персонал може също да се опита да открие и отстрани причината за сърдечен арест.
Предотвратяване
Прави се разлика между първичната профилактика, т.е. намаляването на вероятността от сърдечен арест чрез здравословен начин на живот и третична профилактика, т.е. предотвратяване на повторение на такова събитие чрез промяна на поведението, медикаменти или имплантиране на пейсмейкъри или дефибрилатори. Вторичната профилактика, т.е. ранно откриване на болестта при скрининг, не е възможна поради нейната внезапност. Само релевантни рискови фактори, като коронарни сърце заболяване, могат да бъдат открити и лекувани на ранен етап, като по този начин се намалява вероятността от сърдечен арест.
