Гастроезофагеална отлив болест (ГЕРБ) (синоними: Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ); Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ); Гастроезофагеална рефлуксна болест (рефлуксна болест); Гастроезофагеален рефлукс; Рефлуксен езофагит; Рефлуксна болест; Рефлуксен езофагит; Пептичен езофагит; Езофагит - пептичен; ICD-10 K21.-: Гастроезофагеален отлив заболяване) се отнася до честия рефлукс (на латински refluere = да тече обратно) на киселинен стомашен сок и друго стомашно съдържимо в хранопровода (хранителната тръба). Гастроезофагеална отлив заболяването е едно от най-често срещаните стомашно-чревни (засягащи стомашно-чревния тракт) нарушения. Гастроезофагеалната рефлуксна болест се класифицира на:
- Първична рефлуксна болест
- Вторична рефлуксна болест - с основните заболявания.
В зависимост от ендоскопските и хистологичните находки се разграничават две клинични картини (фенотипове) на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ, на английски: Gastroesophageal reflux disease):
- ендоскопски отрицателна рефлуксна болест (неерозивна рефлуксна болест, NERD; англ.: Неерозивна рефлуксна болест), т.е. симптоматичен рефлукс без ендоскопски и хистологични данни за рефлуксен езофагит; пациенти с NERD се намират, наред с други:
- Деца: при които гастроезофагеалният рефлукс (ГЕРБ) е физиологичен процес, включващ рефлукс (обратен поток) на стомашно съдържимо в хранопровода
- Свръхчувствителен хранопровод, т.е. когато се възприема киселини, въпреки че обективно рефлуксни събития не могат да бъдат открити в увеличена степен (около една трета от пациентите)
- Функционални симптоми на рефлукс (около 2/3 от пациентите).
- Рефлуксен езофагит (ерозивна рефлуксна болест, ERD; англ.: ерозивна рефлуксна болест), т.е. ендоскопско и / или хистологично доказателство за рефлуксен езофагит/ ерозивна рефлуксна болест при ерозивно възпалително лигавицата на дисталния хранопровод (долната част на хранопровода).
Други подтипове, които принадлежат към ГЕРБ:
- Извън-езофагеални прояви - вижте това в „Симптоми - Оплаквания“ под „Съпътстващи симптоми“ и в „Последващи заболявания“.
- Усложнения на ГЕРБ *
- Хранопровод на Барет *
* Вижте под последици.
Съотношение на пола: синдром на Barrett (виж по-долу) - мъжете към жените е 2: 1.
Честотен пик: през първите 6 месеца от живота и> 50 години; до 50% от кърмачетата показват регургитации / рефлукс на хранителна каша от стомаха през хранопровода в устата няколко пъти на ден вече през първите три месеца (максимум: 4-ти месец от живота (67%); намалява до 12-ия месец на живот (5%))
Разпространението (честота на заболяванията) е около 20-25% - с нарастваща тенденция (в западните индустриализирани страни). Курс и прогноза: Приблизително 60% от засегнатите нямат ендоскопски („чрез огледален преглед“) откриваеми лезии (наранявания), докато лезиите се откриват при останалите 40%; 10% от пациентите със симптоми на рефлукс развиват рефлукс езофагит. До 10% от пациентите с рефлукс езофагит развиват синдром на Барет (хранопровод на Барет). Синдромът на Барет се счита за предраков състояние (възможен предшественик на рак) за рак на хранопровода (рак на хранопровода), който се развива в аденокарцином в приблизително 10% от случаите. Рефлуксът на стомашно съдържимо може да увреди не само хранопровода (хранителната тръба), но и надгръдоносни структури („над хранопровода). Това е ларингофарингеален рефлукс (LPR) или „тих рефлукс“, при който кардинални симптоми на гастроезофагеален рефлукс, като напр. киселини в стомаха и регургитация (обратен поток на хранителна каша от хранопровода в уста), отсъстват. Тихият рефлукс обикновено се появява в изправено положение. Ларингофарингеалният рефлукс засяга лигавиците в назофаринкса, ларинкс, трахея и бронхи. Типични оплаквания са прочистването на гърлото, дрезгавост, раздразнителен кашлица, парене в гърлото и / или езики евентуално също бронхиална астма (рефлуксна астма) и риносинузит (едновременно възпаление на носната лигавица („Ринит“) и лигавицата на параназални синуси ( "синузит“)). Терапия зависи от сцената. В ранните етапи (I и II), консервативен притежава с Антагонисти на Н2 рецептор (антихистамини да инхибира стомашна киселина производство), инхибитори на протонната помпа (PPI; блокери на киселини) и антиациди (агенти за неутрализиране стомашна киселинаОсвен това засегнатото лице трябва да избягва вещества, стимулиращи рефлукса, като например алкохол намлява пушене. От етап III обикновено се изисква хирургическа интервенция. В етап IV е показано буджиениране (дилатация на стенози (стеснения) на кух орган, в този случай хранопровод).
