Синоними
Адамова ябълка, глотис, епиглотис, ларингит, рак на гърлото, крупа, псевдогрупа Медицински: Ларинкс
Обща информация
Ларинкса свързва фаринкса с трахеята. Използва се главно за дишане и формиране на глас. Той също така участва в процеса на преглъщане и действа като клапан, който предотвратява навлизането на храна и напитки в по-дълбоките дихателни пътища.
При мъжете ларинксът се появява след пубертета като „Адамова ябълка”И осигурява по-дълбок глас. A кашлица рефлекс се задейства, когато чуждо тяло попадне в ларинкса. Тук ларинксът подпомага образуването на силен въздушен поток, така че чуждото тяло да може да бъде транспортирано навън.
Анатомия и функция
Ларинксът се състои от различни хрущяли, които все повече се превръщат в кости в напреднала възраст. Състои се от следните части на хрущял: По клинични и функционални причини ларинксът е разделен на три нива: Хрущялите са свързани с различни връзки и мускули и следователно са подвижни. По функционални причини ларинксът отново е разделен на различни мускулни групи:
- Щитовиден хрущял (Cartilago thyroidea)
- Пръстен хрущял (Cartilago cricoidea)
- Звезден хрущял (Cartilago arytaenoidea, ариален хрущял)
- Епиглотис
- Супраглотично пространство (Vestibulum ларингит)
- Glottischer Raum (Glottis, Rima glottidis)
- Подглотично пространство
- Гласова струна тензори: M. cricothyroideus, M. vocalis
- Отварачка на глотиса: M. cricoarytaenoideus posterior
- Затварящи мускули на глотиса: M. cricoarytaenoideus lateralis и M. arytaenoideus transversus
- Гърло
- Щитовиден хрущял на ларинкса
- Щитовидната жлеза
- Трахея (дихателна тръба)
Задачи
При вдишване въздухът тече през ларинкса, след като напусне назофаринкса, преди да влезе в трахеята. Кога дишане навън въздухът тече през ларинкса в обратна посока. По този начин ларинксът е най-горната част на респираторен тракт които химусът не може да достигне по време на акта на поглъщане.
Освен това въздухът, който тече покрай издишването, се използва за направата на гласните струни (гласните струни са части гласови гънки) вибрира, произвеждайки модулиран тон. Това ни дава възможност да говорим. Над ларинкса е епиглотис, който затваря и защитава ларинкса и по този начин дихателните пътища при поглъщане.
Ларинксът е сложен орган, който се състои главно от съединителната тъкан, връзки, мускули и хрущял. Гъвкавият хрущял служи главно за защита на чувствителните дихателни пътища и гласните струни, но също така определя важни характеристики на гласа. Гласовите струни са прикрепени към специални хрущяли.
Те действат като настройващи винтове и по този начин позволяват преди всичко промяна в височината на гласа. Кога дишане, ларинксът е най-горната част на дихателните пътища, запазена изключително за въздух. Въздухът, който дишате, трябва винаги да преминава през гласови гънки при преминаване през ларинкса.
Следователно тази разлика се увеличава по време на нормално дишане. При различни заболявания като ларингит- гласови гънки може да набъбне и да затрудни преминаването на въздуха. Това става забележимо като дрезгавост.
Също така чувството, че имате бучка гърлото може да бъде причинено от подуване на гласовите гънки или общо стесняване на ларинкса. При преглъщане, респираторен тракт трябва да бъдат защитени от химуса. Ларинкса се изтегля напред и нагоре от шия мускули.
Това също е ясно видимо отвън като движение на щитовидния хрущял. В резултат на това епиглотис сгъва се над ларинкса и го затваря, което допълнително предотвратява навлизането на хранителен химус в дихателните пътища. Ако това не успее, храната се поглъща.
Погълнатата храна попада в респираторен тракт и може да го блокира, причинявайки тежък дразнене на гърлото. Това обикновено е достатъчно за прочистване на дихателните пътища. Ако случаят не е такъв, може да се наложи силно потупване на гърба, както и в екстремни случаи маневрата на Хаймлих.
Ларинксът съдържа двете гласови струни, които са част от гласовите гънки. Те служат на гласовото поколение с човешкото същество. При говорене гласовите гънки са почти затворени и напрегнати.
Чрез въздух, който тече покрай тях, те се настройват във вибрация, подобна на китара. Това създава звук. Височината му може да варира от напрежението на гласовите гънки. В допълнение, тонът е допълнително модулиран в уста-нос-глътна област, която създава различните гласни. Съгласните, от друга страна, често се произвеждат без участието на ларинкса.За това броене например сибиланти като S и Z или поразително на език at небцето като при D, T и G.
