Болкотерапия | Каква болка причинява остеопорозата?

Болкотерапия

За дългосрочно лечение на болка разбира се е важно да се лекува причината - в този случай остеопороза - целенасочено (виж по-долу). В краткосрочен план, общо обезболяващи , като ибупрофен or диклофенак осигуряват облекчение за леки до умерени болка. Те обаче не трябва да се приемат за по-дълъг период от време (не повече от прибл.

10 дни на месец), тъй като те могат да причинят неприятни странични ефекти (стомах болки до язви; бъбрек щета). Така че, ако болка е толкова интензивен и постоянен, че гореспоменатите лекарства не могат да бъдат изчерпани допълнително, трябва да се изготви систематична поетапна терапия с лекар, която допълнително включва опиоиди, съдържащи обезболяващи като тилидин или трамадол. За по-малко силна болка или като a допълнение за лекарствена терапия, физиотерапията и физиотерапията също са подходящи.

Те помагат за облекчаване на напрежението и изграждане на мускули за облекчаване на скелета. В някои случаи психологическата подкрепа също може да бъде полезна. Хирургичните процедури са последната и най-задълбочена терапевтична възможност. Ето например, колапс гръбначно тяло може да се стабилизира чрез инжектиране на бързо втвърдяваща се пластмаса.

Терапия на остеопороза

Лечението на остеопороза има за цел да забави костната резорбция или реминерализация на костното вещество. Адекватно предлагане на калций, който е важен компонент на костното вещество, и витамин D е от съществено значение за това. Този витамин е основен регулатор на костния метаболизъм и се произвежда в организма в бъбрек и кожата, наред с други места.

Ето защо, бъбрек щети, както и липса на UV лъчение върху кожата може да доведе до а витамин D дефицит. Тъй като и двете вещества са от толкова голямо значение за костния метаболизъм, има практични комбинирани препарати, съдържащи и двете вещества. В допълнение към тези основни мерки има и други активни вещества. Те включват преди всичко бифосфонати (напр. алендронат) или ралоксифен, който се използва главно при жени след менопаузата. Други алтернативи са сравнително новият денозумаб, паращитовидният хормон или стронциевият ранелат.