Въведение
Клиничната картина на шизофрения не трябва да се подценява. След като диагнозата е поставена, тя трябва да се лекува незабавно, тъй като по-рано шизофрения се лекува, толкова по-добър е ефектът върху по-нататъшния курс на лечение. По-нататък медикаментозната терапия за шизофрения ще бъдат обсъдени по-специално. За обща информация препоръчваме нашата страница на тема: Терапия на шизофрения
Overview
Основните лекарства, използвани за лечение на шизофрения, са антипсихотици (по-рано невролептици) Бензодиазепините (специални транквиланти) Антидепресанти Като алтернативни вещества могат да се използват допълнение, напр. хомеопатични лекарства Билкови лекарства Други, например хапчета за сън
- Антипсихотици (по-рано невролептици)
- Бензодиазепини (специални успокоителни)
- Антидепресанти
- Хомеопатични лекарства
- Билкови лекарства
- Други, например хапчета за сън
Какво представляват невролептиците?
Невролептици е остарял термин за групата на антипсихотиците. Това са лекарства, които се намесват в предаването на сигнала чрез пратените вещества в мозък. Те се свързват с рецепторите за тези пратеници и намаляват ефекта им, така че мозък е покорен в преносен смисъл и типичните симптоми на шизофрения като заблуди отшумяват.
По-старите и така наречените типични антипсихотици, като халоперидол, действат главно чрез въздействие върху рецептора за допамин. Те са високо ефективни дори в малки дози. За съжаление тези вещества водят до тежки странични ефекти при много пациенти, преди всичко до проблеми с двигателните умения, т.е. движение на мускулите.
При тежка шизофрения типичните антипсихотици все още са предпочитаното лекарство поради техния добър ефект. По-новите и така наречените атипични антипсихотици, напр Рисперидон, действат едновременно върху няколко рецептора, но по-малко силно, така че страничните ефекти също са по-слабо изразени. Следователно те се използват при по-леки форми на шизофренични разстройства и могат да заместят типичните антипсихотици дори в по-тежки случаи с добра съпътстваща терапия.
Рисперидон е така нареченият атипичен антипсихотик, т.е. не действа (само) чрез инхибиране на пратеника допамин и следователно по-рядко предизвиква двигателни нарушения като страничен ефект. Следователно се предпочита пред типичните антипсихотици, ако е възможно. Въпреки това, дори под Рисперидон, двигателните ограничения могат да възникнат в контекста на екстрапирамидни двигателни нарушения (EPS) и други странични ефекти и поради това пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани.
