Какво представляват антидепресантите?
Антидепресантите са вещества, използвани за лечение на симптоми на депресия. В контекста на шизофренично разстройство това има смисъл, защото много пациенти се развиват депресия като съпътстващо заболяване. Антидепресантите разгръщат своя ефект чрез увеличаване на концентрацията на пратените вещества в мозък, които са важни за настроението и шофирането.
Това са главно серотонин и норадреналин. Лекарствата инхибират разграждането на тези пратеници (невротрансмитери) в синапси, т.е. контактните точки между нервните клетки, така че те да работят по-дълго и по-силно. Изборът на антидепресанти е много голям и всяко вещество има индивидуален профил на ефект.
Някои от тези лекарства имат успокояващ (успокояващ) ефект, освен че подобряват настроението, други имат стимулиращ ефект. Също така има странични ефекти на антидепресантите. Следователно лечението с тези лекарства изисква опитен лекар и малко търпение, за да се намери правилното вещество.
Какво представляват транквилантите?
Транквилантите са всички онези вещества, които имат успокояващо, облекчаващо безпокойството и успокояващо, т.е. уморително действие. Най-ефективният успокоителни са т.нар бензодиазепини, Като диазепам (Valium ®), които се използват при силно възбудени пациенти, например при шизофренична заблуда. Въпреки че са много ефективни, те също имат висок потенциал за зависимост. Поради това се използват други лекарства, като успокоителни антидепресанти, за да се избегне привикване. Билкови лекарства като валериан се използват и в по-слабо изразени случаи.
Какви нежелани реакции се очакват?
Симптомите на шизофрения са по-силни от тези на повечето други психични заболявания. Съответно лекарствата, които се предполага, че са ефективни при такива симптоми, трябва да бъдат съответно ефективни. За съжаление този силен ефект често води до странични ефекти. Степента на тези нежелани реакции варира при отделните индивиди и поради това е трудно да се предскаже.
В много тежка шизофрения, тези странични ефекти трябва да бъдат приети, тъй като симптомите трябва да се съдържат за собствена защита и за защита на другите. След като най-тежките симптоми бъдат овладени, може да започне търсенето на правилното лекарство в точната доза. Това е така, защото след овладяване на шизофреничния рецидив, лекарствата обикновено трябва да се приемат за дълъг период от време и всякакви странични ефекти се понасят.
Кои точно нежелани реакции са свързани, варира от едно лекарство до друго. Далеч най-рестриктивните странични ефекти се причиняват от типичните антипсихотици, като халоперидол, а именно така наречените екстрапирамидни двигателни нарушения (EPS). Това са проблеми при изпълнението на движения, подобни на тези, известни от болестта на Паркинсон.
Пациентите страдат от невол спазми и конвулсии, ръцете им се разклащат и им е трудно да направят първите си стъпки при ходене. Тези EPS са трудни за лечение и не винаги регресират напълно дори след спиране на лечението. Въпреки това типичните антипсихотици остават най-ефективното оръжие срещу симптомите на шизофрения и се използват поне първоначално, но с течение на времето се заменят с други вещества като нетипични невролептици като рисперидон или клозапин.
Други странични ефекти, които могат да възникнат както при типични, така и при атипични антипсихотици, са седация, нарушен метаболизъм, сухо уста, запек, нарушения на сърдечния ритъм, проблеми с кръвообращението и нарушения на сексуалната функция. Въпреки че и те в никакъв случай не са приятни, с тях може да се лекува добре. Друг възможен, макар и рядък страничен ефект е т. Нар. Злокачествен невролептичен синдром (МНС), при който потенциално животозастрашаваща допамин възниква дефицит. Това се проявява в треска, сърцебиене, помътняване на съзнанието, объркване, треперене и промени в някои лабораторни параметри, като повишаване на черен дроб стойности. MNS е абсолютна спешност, но за щастие се случва много рядко.
