Хаптично възприятие: Функция, задачи, роля и болести

Хаптичното възприятие е сетивно качество, което позволява на хората да усещат предмети или обекти въз основа на активно изследване. Хаптичното възприятие се различава от тактилното, което съответства на пасивното кожа възприятие. Нарушенията на мултисензорната интеграция, неврологичните заболявания и рецепторните заболявания пречат на хаптичното възприятие.

Какво е хаптично възприятие?

Хаптичното възприятие е сетивно качество, което позволява на хората да усещат предмети или обекти въз основа на активно изследване. Човекът кожа сетивът има различни качества. Пасивните качества са обобщени под термина тактилно възприятие до усещането за допир. Тактилното възприятие се състои от протопатично и епикритно възприятие и по този начин се състои от пасивното усещане за температура, пасивното усещане за болка и също пасивното усещане за допир. Човешкото обаче кожа също има способността да възприема качествата на предметите и живите същества чрез активно изследване. Това активно проучване се включва в термина хаптици. Терминът се връща към Макс Десоар, който е въвел термина през 19 век. Хаптиката обхваща както интероцепция, така и екстероцепция, т.е. активното възприемане на дразнители на повърхността на тялото, както и активното възприемане на дразнители от тялото. Биофизиологично основата на тактилното и хаптичното възприятие е съставена от соматосензорната и сензомоторната системи. Хаптиката обхваща болка възприятие в смисъла на ноцицепция, температурно възприятие в смисъл на терморецепция и хаптична повърхностна чувствителност в смисъл на възприемане на механични стимули като натиск, вибрация и разтягане на тъканите. Включен също в хаптиците е проприоцепция като чувствителност към дълбочина или способност да се възприема положението на собственото тяло в пространството. Освен това кинестезията и висцероцепцията често се броят като част от хаптиците.

Функция и задача

Haptics позволява на хората да възприемат свойства на обекти като размер, тегло, контур, свойства на материала, сила, и температурата на обект или обект. В хаптичното възприятие участват различни рецептори или сензорни клетки. Механорецепторите на кожата са сред тях, както и рецепторите за разтягане, налягане и вибрации в сухожилия, ставите, и мускули. Хаптичната система интегрира тази информация в общо възприятие. До 600 милиона рецептори са разположени в отделните слоеве на кожата, например корпусите на Ватер-Пачини за вибрационни стимули, корпусите на Майснер за промени в налягането, клетките на Меркел за продължително стимулиране на налягането и корпускулите на Руфини за тъкани разтягане или сухожилните органи на Голджи и мускулните вретена. Космите на тялото също са оборудвани с около 50 рецептора за докосване за регистриране на деформации. Свободните нервни окончания в епидермиса възприемат температурата и болка стимули в допълнение към механичните стимули. За разлика от други сензорни възприятия, интеграцията на множество рецептори по този начин играе основна роля за хаптичното възприятие. Информацията от механичните и проприорецепторите се движи по аферентни сетивни пътища на гръбначен мозък през чашка в мозъчната кора. В чашка, веригата се осъществява през вентралното задно ядро. Резидентните неврони се проектират директно към вторичните и първичните соматосензорни части на двете контралатерални мозъчни полукълба. Кортичната обработка има аференти от там към теменния лоб и към вторичните соматосензорни региони. В този момент проекцията продължава към темпоралните теменни области, корите на фронталната темпорална асоциация и островната кора. Невроните в задната теменна кора са натоварени с мултисензорната интеграция на хаптична информация. Те формират основата за познание. Докоснете памет се осигурява от връзки към темпоралния лоб. Еферентните сигнали преминават към теменния лоб чрез невронални връзки с подкоркови и кортикални области. Появяват се различия при тактилна и хаптична сензорна стимулация. За хаптичното възприятие, за разлика от тактилното, винаги има активност в моторната кора.

Заболявания и оплаквания

Тъй като хаптиката зависи до голяма степен от интегрирането на мултисензорна информация, нарушаването на тези интеграционни процеси може да бъде свързано с общо нарушено хаптично възприятие. Нарушенията на сензорната интеграция нарушават интерпретацията и реакцията на определени стимули. В резултат на това засегнатите изглежда се държат неадекватно и могат например да упражняват неподходящи количества или малък натиск при докосване на предмети или хора. Хаптичната свръхактивност има силна наследственост и може да бъде лекувана благодарение на съвременните терапии в областта на мултисензорната интеграция. Невъзможност да се интегрира хаптично може да има и след лезии в задната теменна кора. Такива лезии могат да бъдат причинени, например, от исхемия, от удар, или от неврологични заболявания като множествена склероза. Хаптиците обаче могат да бъдат нарушени независимо от процесите на мултисензорна интеграция. Това може да се случи, например, при увреждане на аферентните нервни пътища в гръбначен мозък. Увреждане на всички други хаптично значими региони на централната част нервната система може да бъде и причина за нарушени хаптики. В зависимост от локализацията на лезията, хаптичен памет например може да бъде нарушено. Също толкова мислими са свързаните с лезии погрешни тактилни информации, които може да са резултат от нарушена повърхностна чувствителност. Рецепторните заболявания са доста редки в този контекст, но могат да причинят нарушена повърхностна чувствителност, както и невронални заболявания. Рецепторните нарушения често са свързани с интоксикация. Далеч по-често обаче хаптичната нечувствителност се свързва с увреждане на периферните или централните нерви. Периферни увреждане на нервите може да възникне, например, в контекста на полиневропатия и в този случай се свързва с недостиг на витамин, алкохол злоупотребяват, диабет, токсини, или рак намлява инфекциозни заболявания, наред с други. Съответно има много възможни причини за нарушения на хаптичното възприятие. Следователно диагностицирането на конкретно заболяване се оказва изключително предизвикателно в този контекст.