Кратък преглед
- Терапия: Когнитивно-поведенческа терапия с упражнения за конфронтация, понякога подкрепена с лекарства.
- Симптоми: Повтарящи се действия на контрол като проверка на предмети (напр. печка, врати), съчетани с безпокойство и вътрешно напрежение; страдащите знаят, че поведението им е ирационално
- Причини: Взаимодействие на биологични (генетични) фактори и влияния на околната среда (като травматично детство, неблагоприятно възпитание)
- Диагностика: Събиране на анамнеза с помощта на специални въпросници
- Прогноза: Добра прогноза, ако се лекува навреме от обучен терапевт
Какво е контролна принуда?
Принудата за контрол е много често срещана форма на обсесивно-компулсивно разстройство. Страдащите често прекарват много часове от деня в проверка на печката, крановете и вратите. В дългосрочен план отнемащите време ритуали им пречат да участват в живота и да изпълняват ежедневните си задачи. Следователно силно изразеното желание за проверка причинява значително страдание.
Тази форма на обсесивно-компулсивно разстройство е свързана с контрола върху обекти. Обсесивно-компулсивното поведение, свързано с контрол над други хора, е по-показателно за разстройство на личността. При дисоциалното разстройство на личността, например, страдащите имат малко емпатия към другите и понякога манипулират хората около тях.
Да не излизате повече от вкъщи, да не готвите на печката или да не палите свещи са стратегии за избягване, които поддържат или дори влошават принудата за контрол. Затова в терапията се откриват и работят точно такива стратегии. Психотерапията в комбинация с лекарства, като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), помага в този процес.
От психотерапевтичните методи когнитивно-поведенческата терапия с упражнения за конфронтация се оказа особено ефективна. Тук страдащите се научават да се изправят срещу страховете си. В случай на контролна принуда, например, това означава да напуснете къщата, без да проверите вратата няколко пъти.
В хода на терапията, с помощта на терапевта, страдащите се научават да се ограничават до нормално ниво на контрол, т.е. да се доверяват на себе си. Това е така, защото хората с натрапчивост за контрол винаги се съмняват в себе си. Въпреки че току-що са заключили вратата, в следващия момент не са сигурни дали е добре заключена. В терапията засегнатите практикуват да не се поддават на желанието за контрол. С течение на времето те стават все по-сигурни и безпокойството отшумява.
Как се проявява принудата за контрол?
Засегнатите хора се опасяват, че по тяхна вина ще се случи ужасно бедствие. За да предотвратят това бедствие, те проверяват плота на печката отново и отново, например. Те често си казват на глас: „Петката е изключена“. Но никога не са съвсем сигурни. Щом се отдалечат от печката, страховитите мисли се появяват отново и трябва да проверят отново печката.
Те имат подобен опит с кранове, лампи и врати. Така излизането от къщи се превръща в мъка. Когато излязат през вратата след много въртене и изваждане на ключа, те натискат дръжката на вратата още няколко пъти, за да се уверят, че вратата наистина е заключена. Някои трябва да се върнат няколко пъти и да проверят всичко отново, други изобщо не искат да напускат апартамента си, защото страховете са твърде силни.
Често срещан страх на страдащите с принуда за контрол също е да прегазят някого, без да го осъзнават. Следователно те карат по същия път отново и отново, за да се уверят, че никой не е бил наранен от тях.
Хората с принуда за контрол знаят, че поведението им е ирационално, но не са в състояние да го променят. Контролиращите действия често се повтарят до точката на пълно изтощение.
Какви са причините и рисковите фактори?
Само това обаче не е достатъчно, за да се развие действително принуда за контрол. Трябва да бъдат включени и други фактори, като например травматични преживявания в детството или неблагоприятен стил на родителство. Общата тревожност играе важна роля: тревожните хора са склонни да приемат заплашителни мисли много сериозно. Те искат на всяка цена да попречат на мислите да станат реалност.
Подробности за причините, диагностиката и лечението на обсесивно-компулсивни разстройства като контролно-компулсивно разстройство можете да намерите в статията Обсесивно-компулсивно разстройство. Там можете да прочетете и повече за самопомощта при обсесивно-компулсивно разстройство. В групите за самопомощ, например, членовете на групата споделят опит и съвети за прилагане на планирани промени в поведението.
Какви тестове и диагнози са налични?
Контролната компулсия е специална форма на обсесивно-компулсивно разстройство. Терапевтът използва специални въпросници, за да определи дали това е така. Диагнозата е първата важна стъпка по пътя към овладяване на болестта и възстановяване на ежедневието.
