Урея: Ефект, употреба и рискове

Урея, наричана още урея, е краен продукт от протеиновия метаболизъм в организма и се екскретира с урината. Образуването му става в т.нар урея цикъл през амоняк синтез от аминокиселини. Урея концентрация в урината, заедно с креатинин концентрация, е индикатор за различни нарушения на протеиновия метаболизъм и бъбрек заболяване.

Какво представлява уреята?

Уреята, известна още като урея, е краен продукт от протеиновия метаболизъм в тялото и се екскретира с урината. Уреята е първото органично съединение, което е синтезирано от неорганични изходни материали. Със синтеза на урея от калий цианат и амоняк, немският химик Фридрих Вьолер доказва през 1828 г., че за производството на органични вещества не са необходими организми. Така мистериозната граница между органичната и неорганичната химия изчезна. Химичното наименование на уреята е карбонова киселина диамид. Съдържа две аминогрупи и CO двойна връзка в молекулата. Молекулната формула на уреята е CH4N2O. Уреята е нетоксично, бяло и кристално вещество с хигроскопичност (вода привличащи) свойства, което е най-важно като тор в селското стопанство. Заедно с въглероден диоксид, вода намлява полезни изкопаеми, той също е един от най-важните метаболитни крайни продукти на тялото.

Фармакологично действие

Организмът произвежда урея чрез така наречения цикъл на урея. В крайна сметка амино и карбоксилните групи на аминокиселини се използват за синтезиране на урея чрез този цикъл. The азот-свободното съединение, което остава, се разгражда допълнително до въглероден диоксид и вода или рециклирани обратно в метаболизма. Аминогрупите също могат да бъдат реинтегрирани в метаболитния цикъл. Под формата на урея, азот вече не е наличен за изграждане на собствените вещества на тялото и следователно се екскретира. The азот баланс може да се поддържа само от храни, съдържащи протеини. Въпреки че уреята концентрация в урината може да варира значително в зависимост от хранителния статус и физическото състояние, без да е в състояние да направи изявление за състоянието на здраве, дългосрочната свръх- или недостатъчна концентрация показва здравословни нарушения. Прекомерните концентрации на урея могат да възникнат при повишено разграждане на протеини поради катаболни заболявания, като напр рак, интензивни възпалителни процеси, или некроза. Нарушения на филтрацията на бъбреците също олово до повишени нива на урея, защото амоняк произведен от метаболизма, вече не се връща правилно в метаболитния цикъл. Единствената алтернатива тогава е да се превърне в урея. В противен случай повишеното ниво на амоняк би олово до отравяне на тялото. Нивата на урея, които са твърде ниски, показват а диета че е с много ниско съдържание на протеин или заболявания с абсорбция разстройства, като напр целиакия заболяване. Въпреки това, анализ на урея може само олово до смислена диагноза във връзка с други лабораторни стойности.

Медицинско приложение и употреба

От медицинска гледна точка уреята е важна както аналитично, така и терапевтично. Аналитичното значение произтича от индикаторната функция за различни заболявания, споменати по-рано. Уреята не играе роля при евентуално лечение на вътрешни заболявания. Вместо това той има свойства, които го правят интересен за използване в козметика, например. Например уреята е хигроскопична, т.е. привлича вода. Съдържа се в потта, за да направи кожа гъвкав. Ако уреята липсва, кожа става суха и има тенденция да се развива екзема и сърбеж. Следователно, уреята се съдържа в много кремове за предоставяне на кожа с подходяща влажност. Обикновено има 2 до 20 процента урея в уреята кремове. Друго възможно приложение на уреята идва от нейния кератолитик (мазол-разтварящ) ефект. Съставите, съдържащи 40 процента урея, могат да се разтварят царевица и мазоли. Освен това, кремове съдържащи урея се използват при лечението на невродермит намлява псориазис. Особено интересна област на приложение е използването за гъбички по ноктите, при което нокътят се омекотява, за да се премахнат гъбичките по този начин.

Рискове и странични ефекти

Кремове, съдържащи урея, не трябва да се използват, ако кожата е свръхчувствителна към урея. Това важи и за възпалена и наранена кожа. Също така трябва да се избягва контакт на очите и лигавиците с агенти, съдържащи урея. Няма опит с лечението на деца. Ето защо тук също не се препоръчва използването на вещества, съдържащи урея. Реакциите на свръхчувствителност са редки. Ако обаче възникнат, изгаряне, може да се появи сърбеж или зачервяване на кожата. Понякога уреята увеличава освобождаването на наркотици от други кремове и мехлеми, увеличавайки ефекта му.